Президентът на САЩ Доналд Тръмп никога не е криел какво мисли за паричната политика: възнамерява да замени председателя на Федералния резерв Джером Пауъл с някой, който ще намали лихвените проценти, веднага щом поеме поста. За щастие, централната банка е създадена така, че да предотвратява подобни опити за превземане от изпълнителната власт. Ето защо финансовите пазари приемат действията на Тръмп с относително спокойствие въпреки усилията му да подкопае независимата и технократична традиция на Фед, пише Джонатан Левин за Bloomberg.
Първо, Доналд Тръмп ще трябва да получи одобрение от Сената за своя кандидат. Комисията по банкиране, жилищна политика и градски въпроси ще проведе изслушвания, за да прецени дали кандидатът е сериозен, още преди въпросът да стигне до гласуване в пълния състав на Сената.
Признавам, че наскоро бях разочарован от това как републиканските „фискални ястреби“ безгръбначно приеха безотговорния бюджет на Тръмп този месец, но все още има шанс дори съюзниците му да поставят граница, когато става въпрос за почтеността на централната банка, пише Левин. Помислете например за неуспешната номинация на Джуди Шелтън за Съвета на Федералния резерв през 2020 г. по време на първия президентски мандат на Тръмп. Шелтън, привърженичка на връщането към златния стандарт и явно неподходяща за позицията, предизвика възмущение сред икономисти и бивши служители на Фед. Ключови републикански сенатори се противопоставиха и отказаха да я подкрепят, при положение че партията му тогава контролираше Сената.
Второ, Федералният резерв не е диктатура. Правомощията на председателя не са абсолютни, независимо как Тръмп представя критиките си към Пауъл. Федералната комисия по отворения пазар (FOMC) - органът, който определя лихвените проценти - има 12 гласуващи членове по всяко време (осем постоянни и четирима ротиращи се от регионалните клонове на паричния орган). С отделни закони, приети между 1913 и 1935 г., Конгресът е проектирал FOMC така, че да балансира регионалните и националните интереси и да изолира паричната политика от политически натиск. Постоянните гласове включват седемте членове на Борда на управителите, които имат разсрочени 14-годишни мандати, нарочно несъвпадащи с политическия цикъл. Освен тях, само председателят на Фед в Ню Йорк има постоянно право на глас.
Останалите четирима гласуващи се сменят ежегодно от група от 11 регионални ръководители, които се избират от комисии, сформирани от техните собствени управителни съвети - не от председателя. (Това не попречи на Ричард Никсън да влияе на председателя на Фед през 70-те години Артър Бърнс, но президентът беше в уникалната позиция да има пет свои назначения в борда. Важното е, че именно този опит доведе до по-силна независимост и прозрачност във Фед - тенденции, които днес е по-трудно да бъдат подкопани.)
Трудно е да се каже колко от сегашните гласуващи са републиканци, отчасти защото много от ръководителите на регионалните клонове пазят политическите си възгледи в тайна. Четирима от седемте настоящи местни управители са назначени от предшественика на Тръмп - Джо Байдън; двама са останали от първия мандат на Тръмп; а самият Пауъл е назначен в борда от Барак Обама и повишен в председател от Тръмп. Мандатът на едно от назначенията на Байдън (Адриана Куглър) изтича по време на администрацията на Тръмп. С две думи, дори президентът да назначи човек, толкова предан, че съзнателно да навреди на икономиката, той не може да наложи пълна промяна в режима на комисията.
Пауъл също може да запази мястото си в борда след изтичане на председателския му мандат, ако сметне наследника си за опасен избор - нещо, което не се е случвало от времето на Маринър Екълс през 1948 г.
Струва си да се спомене, че в последните години се създаде погрешно впечатление, че председателят на Фед е всемогъщ, защото несъгласията при гласуванията във FOMC са редки. Това заблуждение се дължи на лоша комуникация и вътрешни традиции във Федералния резерв. Но то е невярно.
Дебатите в комисията все още са оживени. Днес голяма част от обсъжданията се провеждат още преди официалните срещи. За разлика от миналото, председателите на регионалните банки и колегите им в паричния орган прекарват часове между заседанията, излагайки позициите си публично - чрез речи и интервюта.
Дали това е фалшив консенсус? Вероятно - и имам доста резерви към тази практика. Но в защита на Фед, този „изкуствен“ консенсус има своята роля. Той съвпада с ерата на така нареченото „предварително насочване“ (forward guidance), при което централната банка използва публични прогнози, за да влияе на пазарите и да постига целите си за заетост и стабилни цени. За да е ефективна тази стратегия, вътрешното съгласие е от решаващо значение. С други думи - несъгласие има, дори ако официалните гласувания не го показват.
И накрая, относно плановете на Доналд Тръмп за паричната политика: независимо какво направи, той все пак ще бъде подвластен на финансовите пазари. Ако по някакъв начин успее да постави „човек на повикване“ начело на Фед, и този човек по някакъв начин убеди цялата комисия да намали лихвите по политически, а не икономически причини - лихвите по дългосрочните заеми всъщност ще се повишат, а не ще паднат. Доходността по 10-годишните държавни облигации - основен ориентир за 30-годишните ипотечни заеми и бизнес кредити - отразява дългосрочните очаквания за икономиката. Те ще скочат, ако инвеститорите загубят вяра, че Фед контролира инфлацията.
В крайна сметка се надявам никога да не се стигне дотам, пише Левин. Според него най-добрият избор на Доналд Тръмп за председател на Фед би бил членът на Управителния съвет Кристофър Уолър - номиниран от него през 2020 г. Той се отличава с макроикономически усет и отлични комуникационни умения. Уолър се ползва с уважение както от пазарите, така и от колегите си, и взема решения въз основа на икономическите данни, а не на политически натиск. Но би могъл да бъде приемлив и за Тръмп, тъй като наскоро заговори за необходимостта от понижение на лихвите - макар и по икономически причини.
Дори Тръмп да игнорира този съвет и да се опита да наложи марионетка, добрата новина е, че системата на Фед е проектирана така, че да му попречи да нанесе сериозна вреда.


Хитовият мюзикъл „ЗОРО“ тази вечер на сцената на Летния театър във Варна
Сметище и силна миризма край Зеленчуковата борса притесняват жители на Варна
Ще доведе ли "справедливата стойност" до по-ниски цени на храните?
Един загинал, а друг с опасност за живота след тежък инцидент с делтапланер в Несебър
Персеидите достигат пика си: Небесно шоу с до 100 падащи звезди на час тази нощ
Иранските военни влизат в "офанзивен" режим за следващия кръг от войната
Фючърсите в САЩ нарастват преди ключовите данни за инфлацията
Европа повежда ралито: По-евтин пазар с по-добри отчети
Новините в развитие
САЩ готвят нови правила за криптоиндустрията, докато Законът за яснота буксува
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Продажбите на коли на ток растат, но Tesla e сама срещу китайците
Mazda 767B за близо 2 милиона долара пламна на „Лагуна Сека“
Вече се случва: петролен гигант смени бензиностанция със зарядни за ЕV
Mercedes-AMG готви чудовищен SUV с над 1100 конски сили
Шишков: Започваме кампания "Регионите говорят” и връщаме надеждата
Как в Бургас се справиха с група "ловци на педофили"?
Делтапланерът на смъртта: незаконен, с ръждясал двигател, криели го между скали
Пловдивският митрополит Николай ще води опелото на убития Георги
Проф. Овчаров: Огромен погребален комплекс излиза наяве край Перперикон