Три причини, поради които Фед задържа лихвите без промяна

Въпреки публичните усилия на американския президент Доналд Тръмп да подтикне Федералния резерв към понижаване на лихвените проценти, паричната политика в краткосрочен план с право се задържа без промяна поради три причини, пише бившият централен банкер Бил Дъдли за Bloomberg.

Първо, несигурността, свързана с търговския режим на администрацията на Тръмп, остава необичайно висока. Не само че тя непрекъснато се променя по отношение на държави, продукти, ставки и обосновка, но и сроковете за разрешаване на проблема продължават да се отлагат, както показват настъпилите и отминали крайни срокове от 1 април и 9 юли. Сега вниманието е насочено към крайния срок 1 август за въвеждането на т. нар. „реципрочни“ мита, който е два дни след следващото заседание на централната банка на САЩ.

Решението на Тръмп да наложи 50% мито върху бразилския внос заради наказателното преследване на неговия приятел - бившия президент Жаир Болсонаро, подчертава колко далеч може да се простира обосновката на президента за по-високи мита отвъд чисто икономическите причини.

Второ, тъй като въздействието на по-високите мита върху пазара на труда и инфлацията в САЩ до момента е доста ограничено, е твърде рано да се прецени от коя страна ще доминират рисковете - чрез по-слаб пазар на труда или чрез по-сериозен ценови натиск.

Що се отнася до работната сила, икономиката остава близо до оценките на представителите на Фед за пълна заетост, като през последните 12 месеца процентът на безработица се колебае в тесен диапазон от 4% до 4,2%. Макар че растежът на заетостта по трудови договори се забави и темпът на наемане на служители намаля, това се компенсира от по-бавното нарастване на работната сила, причинено до голяма степен от репресиите срещу нелегалната имиграция и по-големия брой депортации, както и от факта, че съкращенията остават на ниски нива.

Относно инфлацията пренасянето на митата в цените, които потребителите плащат за стоките, засега е приглушено. Въпреки че основните цени на потребителските стоки не се промениха през последните три месеца, това може да отразява само забавянето между момента на поръчване на стоките и момента, в който те най-накрая се озовават по рафтовете на търговските вериги. Възможно е също така това да демонстрира решението на предприятията да коригират цените по-постепенно, за да направят увеличенията по-малко видими (и по-малко шокиращи) за клиентите.

Трето, не съществува непреодолима необходимост от действие, тъй като паричната политика не оказва значителен натиск върху икономическата активност. Всъщност, съдейки по неотдавнашното облекчаване на финансовите условия и устойчивостта на икономиката, паричната политика може би изобщо не оказва ограничаващо въздействие. Подемът на капиталовия пазар и по-слабият долар доведоха до значително облекчаване на общите финансови условия през тази година, въпреки че паричната политика остава стабилна. Цената на изчакването е ниска, докато рисковете за двата ангажимента на Фед за инфлация и заетост се оценяват като балансирани.

Медиите наблягат на разделението в целевата политика, като подчертават разликата в юнското обобщение на икономическите прогнози между седемте членове на Федералната комисия по операциите на открития пазар, които не са предвидили намаляване на лихвените проценти през 2025 г., и десетте, които предвиждат две или три намаления с по 25 базисни пункта. Извън Мишел Боуман и Кристофър Уолър - двамата назначени от Тръмп членове на Управителния съвет, които се застъпват за намаляване на лихвените проценти през юли - смятам, че значението на това разделение е преувеличено.

Прогнозите за лихвените проценти вероятно се различават поради различните оценки за: 1) перспективите пред търговската политика и митата; 2) размера на пренасянето на по-високите мита в инфлацията и последиците за инфлационните очаквания; и 3) текущата позиция по паричната политика. Политиката на митата и нейното въздействие върху растежа и инфлацията ще станат по-ясни през следващите няколко месеца, включително и за това дали по-високите цени водят до по-високи инфлационни очаквания. С това разминаването в прогнозите за лихвените проценти ще намалее.

Нежеланието на Фед да намали лихвените проценти несъмнено ще доведе до по-нататъшни атаки на Доналд Тръмп, а Боумън и Уолър ще продължат да се застъпват за по-лека парична политика. Всъщност натискът може да се засили, тъй като водещите кандидати за наследник на председателя на Фед Джером Пауъл - министърът на финансите Скот Бесънт, директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет, Уолър и бившият гуверньор на паричния орган Кевин Уорш - продължават привидно да се прослушват публично за поста.

Нищо от това обаче няма да повлияе на Пауъл. Подобен натиск по-скоро затруднява понижаването на лихвите от страна на Фед. Ако представителите на централната банка бъдат възприемани като отстъпващи пред политическия натиск, ще нарасне загрижеността за независимостта на Фед, което ще увеличи риска от разколебаване на инфлационните очаквания.