Нови правила ще дадат на Европа повече пространство за военни разходи

Европейският съюз е близо до това да договори клауза в преработените си фискални правила, за да позволи допълнителни разходи за отбрана на фона на продължаващата война в Украйна, съобщават официални представители пред Ройтерс, запознати с хода на разговорите.

Европейските фискални правила подкрепят единната валута, използвана от 20 държави, ограничавайки правителствените вземания. Те задават таван на бюджетния дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и на държавния дълг от 60% от БВП. По правило Европейската комисия трябва да започне дисциплинарни мерки при нарушаване на тези ограничения.

В момента само девет държави от ЕС изпълняват критериите на НАТО за разходи за отбрана от 2% от брутния вътрешен продукт, като четири от тях – Финландия, Румъния, Унгария и Словакия – са над този праг едва от 2023 г.

Франция, Германия и Италия – най-големите европейски икономики – са под прага на НАТО.

След руската инвазия в Украйна в началото на 2022 г. много европейски държави, съседни на Русия, поискаха разходите за отбрана да бъдат изключени от изчисленията на ЕС за дефицита.

„Това не бе прието, но има споразумение, според което макар разходите за отбрана все още да са част от изчисляването на дефицита, Комисията ще категоризира такива разходи като „релевантни фактори“, което позволява да не започва дисциплинарни мерки дори и 3-процентното ограничение да е прескочено“, посочва европейски дипломат, близък до разговорите.

Правителството в Берлин се ангажира с целта на НАТО от 2%, но това ще стане до 2027 г. и с помощта на специален фонд за 100 млрд. евро за модернизирането на германските въоръжени сили.

Опозицията срещу пълното изключване от европейските изчисления идва от притесненията, че разходите за отбрана може да се окажат прекалено обширна категория, което да помогне за прикриването на редица други ежедневни разходи.

Като се уточнява, че разходите за отбрана ще бъдат само „релевантен фактор“, което може да помогне за избягването на дисциплинарни мерки, новите правила ще оставят на преценката на Комисията кои разходи да се приемат и кои не.

„Досега не съм чул „не“ от никого, включително германците, по този въпрос“, коментира друг дипломат, близък до разговорите. „Надявам се, че по отношение на отбраната можем да се договорим за някакви ограничени възможности, особено за страни с фискално пространство“, допълва запознатият.

Предложението е спечелило подкрепата на комисията финансови представители на страните членки на ЕС, които търсят начини за реформиране на бюджетните правила. Те са замразени от 2020 г., за да позволят повече вземания в периода на пандемията и последвалата енергийна криза, но ще бъдат върнати обратно в сила от 2024 г.

Европейските финансови министри се очаква да имат дискусия за промените в правилата следващата седмица и после отново през октомври, като надеждата е да се постигне сделка до края на годината, въпреки че за някои този краен срок е много амбициозен.

Преди да се върнат отново в сила, европейските правителства искат правилата да отразяват новата икономическа реалност на завишен държавен дълг и нужни инвестиции, за да се направят икономиките по-зелени и дигитални.