IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Френският политически хаос поставя на фокус фискалното мръсно бельо на Италия

Ако италианският премиер се забави с решаването на дълговия проблем, инвеститорите със сигурност ще забележат пукнатините по новата фасада на страната

15:58 | 19.06.24 г.
Автор - снимка
Редактор
Премиерът на Италия Джорджа Мелони. Снимка: Simon Wohlfahrt/Bloomberg
Премиерът на Италия Джорджа Мелони. Снимка: Simon Wohlfahrt/Bloomberg

Рискът, който пое президентът на Франция Еманюел Макрон с предсрочните избори, хвърля прът в колелото на премиера на Италия Джорджа Мелони, която се опитва да свие дълга на страната си.

Инвеститорите се опасяват, че предстояща смяна на правителството в Париж може да изостри бюджетните проблеми на Франция. Фискалната къща на съседна Италия вече скърца поради разточителни данъчни кредити, пише Ройтерс.

Италианският премиер Джорджа Мелони обича да напомня на избирателите, че проблемното дете на еврозоната в момента расте по-бързо от средното за Европа. Откакто тя дойде на власт през октомври 2022 г., брутният вътрешен продукт (БВП) на Италия нарасна с 4% през 2022 г. и с 0,9% през миналата година. Това е над средния икономически растеж от, съответно, 3,4% и 0,4% за 20-те страни от еврозоната.

На пръв поглед това е забележително постижение. Зависимостта на страната от руския газ я разклати в началото на войната в Украйна заради шока от цените на енергоносителите. През предходното десетилетие годишната икономическа експанзия на страната постоянно беше по-слаба от средната за еврозоната и Европейския съюз (ЕС), с изключение на периода на възстановяване от пандемията през 2021 г.

Тъжната истина обаче, както обяснява и Международният валутен фонд (МВФ), е, че очевидното икономическо чудо на Рим се дължи до голяма степен на екстравагантните данъчни стимули, въведени през 2020 г. от ляво ориентираното правителство на премиера Джузепе Конте. Съгласно така наречения план „Супербонус“, Рим обеща да покрие 110% от разходите за подобрения, целящи да направят сградите по-енергийно ефективни. Друг проект предлага данъчни стимули на стойност 90% от разходите за ремонт на фасадите на сградите. Въпреки ясните червени знамена, наследникът на Конте Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), не спря схемата.

Като се имат предвид щедрите условия, не е изненада, че стимулите станаха изключително популярни. До април 2023 г. министърът на икономиката Джанкарло Джорджети призна, че общите разходи за стимули за ремонтни дейности са се увеличили до 219 млрд. евро, което е близо 10% от БВП. Сумата е значително по-голяма от 35 млрд. евро – първоначално изчислената от правителството на Конте стойност на супербонуса.

Това отчасти се дължи на факта, че собствениците на жилища нямат голям стимул да договарят по-ниски цени с изпълнителите.

Програмите предизвикаха строителен бум. През 2021 г. и 2022 г. строителният сектор на Италия се е разширил, съответно, с 20,6% и 10,7%, което е най-бързият растеж от всички компоненти на БВП на страната, показват официалните данни.

Данъчните кредити трябва да бъдат премахнати до края на 2025 г., но сметката за тази фискална щедрост ще се плаща години след това. Поради по-ниските данъчни приходи и по-слабия растеж дългът на страната, който скочи с над 100 млрд. евро до почти 3 трлн. евро през 2023 г., се очаква да достигне близо 140% от БВП до 2026 г., според прогнозите на правителството. Това се сравнява с нивото на дълга на Франция от малко над 110% от БВП миналата година.

В ЕС и еврозоната само Гърция има по-голям дълг като съотношение към БВП.

С над 7% от БВП дефицитът на Италия за 2023 г. е пропорционално най-големият в ЕС, като нарушава фискалните правила на Брюксел. Рим, подобно на Париж, сега е изправен пред официална „процедура за прекомерен дефицит“ на ЕС и ще трябва да покаже на Брюксел как планира да намали дефицита и дълга.

Доскоро международните инвеститори не обръщаха особено внимание на скъпото разкрасяване на италианските фасади, което идваше за сметка на обществените услуги, като образование и здравеопазване. Това е главно защото Мелони представи собствената си разкрасена фасада с твърдия ангажимент към НАТО и погребването на предишната реторика против еврото.

Сътресенията във Франция обаче ще поставят пред изпитание нейните качества на икономист и подновяват скептицизма сред инвеститорите. Преди изборите за Европейски парламент в периода 6-9 юни спредът между доходността по германските и италианските 10-годишни облигации - ключов показател за безпокойството на пазара относно финансите на Рим, се движеше около 130 базисни пункта - най-ниското ниво от повече от две години. След обявяването на предсрочни парламентарни избори във Франция разликата скочи на около 150 пункта.

Дори при толкова влошени перспективи Италия все пак има още няколко карти в ръкава си. Единият коз са безвъзмездните средства и заеми от ЕС за възстановяване след пандемията в размер на около 200 млрд. евро. По-голямата част от парите, до голяма степен предназначени за инфраструктурни и строителни проекти, трябва да бъдат напълно разгърнати до средата на 2026 г. и ще помогнат за издигане на икономиката.

Това означава, че Мелони има може би двугодишен гратисен период, за да се опита да промени курса. И няма да ѝ е лесно. Положителната страна е, че постепенното намаляване на лихвените проценти в еврозоната ще намали лихвените плащания по дълга на страната, които са най-високи от времето на финансовата криза през 2008 г.

Тези ползи обаче няма да се усетят особено, ако притесненията на инвеститорите относно евентуална зараза от Франция към останалата част на Европа повишат доходността по облигациите на Италия. Инфлацията, която увеличи номиналния БВП на Италия и по този начин намали съотношението на дълга, също се отдръпва от последните си върхове, което прави задачата на Мелони още по-трудна.

Премиерът на Италия изключва въвеждането на непопулярни мерки за икономии като повишаване на данъците. Тя обаче ще се затрудни да намери около 20 млрд. евро годишно, които са необходими за удължаване на данъчните облекчения за гражданите с ниски и средни доходи, които тя въведе миналата година.

Различни фискални амнистии или продажба на държавни дялове в компании могат да повишат приходите може би до около 1% от БВП. Това обаче не е дългосрочен отговор на проблемите с дълга и растежа на Италия.

Реформите, свързани с разгръщането на фондовете на ЕС за борба с пандемията, могат да направят Италия по-конкурентоспособна и по-малко бюрократична с течение на времето, като помогнат за повишаването на растежа, казват икономисти. Застаряващото население обаче, ниската раждаемост и свиващата се работна сила могат да компенсират това положително въздействие, особено докато страната остава твърдо против приемането на имигранти.

Ако Мелони се забави с решаването на дълговия проблем, инвеститорите със сигурност ще забележат пукнатините по новата фасада на Италия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 15:59 | 19.06.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Данъци и бюджет виж още

Коментари

Финанси виж още