Oxfam: Най-богатите хора в света може да укриват от данъци 3,55 трлн. долара

Най-богатите хора в света може да имат укрити от данъчните власти средства в размер на 3,55 трилиона долара, сочат изчисления на благотворителната организация Oxfam, цитирани от британския вестник The Guardian.

Oxfam поднови призива си за въвеждане на данък върху богатството и призова правителствата да запълнят данъчните пропуски, като публикува най-новия си анализ на мащаба на офшорните активи.

Общата стойност на богатството, държано в офшорни сметки, е нараснала значително до 13,25 трлн. долара през 2023 г. – последната година, за която има налични оценки, посочват от Oxfam въз основа на работата на учени, сред които френският икономист Габриел Зукман и Данъчната обсерватория на ЕС.

Делът на тези тайни активи, скрити от данъчните власти, е спаднал рязко след въвеждането през 2016 г. на нова система за автоматичен обмен на информация между юрисдикциите.

Около 3,55 трлн. долара обаче все още са защитени от данъчно облагане, сочат оценките на Oxfam. Тази сума надхвърля 3% от световния брутен вътрешен продукт. Данни от предишни проучвания сочат, че 80% от това богатство, или над 2,84 трлн. долара, вероятно принадлежат на най-богатите 0,1% от домакинствата.

Това означава, че тази малка група притежава необлагаеми с данъци активи, равни на общото богатство на по-бедната половина от световното население.

Проучването е представено по повод 10-годишнината от публикуването на Панамските досиета, които разкриха вътрешните механизми на данъчните оазиси.

„Това не е просто въпрос на хитра счетоводна практика – това е въпрос на власт и безнаказаност. Когато милионери и милиардери скриват трилиони долари в офшорни данъчни оазиси, те се поставят над задълженията, които обвързват останалата част от обществото“, коментира Кристиан Халум, ръководител на отдела по данъчни въпроси в Oxfam.

Oxfam участва в глобална кампания за мобилизиране на подкрепа за въвеждането на прогресивен данък върху богатството в световен мащаб, включително чрез преговори в ООН за рамка за данъчно сътрудничество. Организацията призова също така страните от Южното полукълбо да бъдат включени в Общия стандарт за отчитане – системата, която позволява обмен на информация между юрисдикциите.

Благотворителната организация, базирана във Великобритания, призовава лейбъристите да въведат данък върху богатството. Британският финансов министър Рейчъл Рийвс вече увеличи данъците върху богатството, като повиши ставката на данъка върху капиталовите печалби, налаган при продажба на активи, и обяви нова надбавка към общинския данък за имоти на стойност над 2 млн. лири.

Тя също така продължи реформите, обявени от нейния консервативен предшественик Джереми Хънт, и премахна режима „non dom“, който позволяваше на някои жители, родени в чужбина, да избегнат плащането на данъци във Великобритания.

Oxfam обаче иска министърът на финансите да отиде още по-далеч – както и лидерът на Зелените в Англия и Уелс, Зак Полански, който заяви, че данъкът върху богатството ще бъде „първостепенен приоритет“ за партията му, ако тя дойде на власт.

Полански посочи, че такъв данък ще се налага ежегодно в размер на 1% върху активи на стойност над 10 млн. лири, включително недвижими имоти, и 2% за активи над 100 млн. лири. Партията на зелените твърди, че тази политика би донесла около 15 млрд. лири годишно.

Въпреки това мозъчният тръст „Институт за фискални изследвания“ изтъкна, че би било по-добре да се даде приоритет на реформата на съществуващите данъци върху богатството, включително местния данък и данъка върху капиталовите печалби.

Комисията по публичните сметки на Камарата на общините критикува Агенцията за приходи и митници за това, че дори не знае колко милиардери има в страната.