Бюджет 2026: някои разлики между проекта на ПБ и отхвърления проект на ГЕРБ

Повече пари за разходи и капиталова програма, по-малко приходи – така изглежда проектобюджетът, предложен от финансовия министър Гълъб Донев в сравнение с оттегления проект на Теменужка Петкова (ГЕРБ). Всичко това – при разчетени значително по-висок дефицит от 5,7% от БВП вместо 3% и ръст на държавния дълг.

Именно заради неодобрения финансов план за 2026 г. кабинетът на Росен Желязков, подкрепен от ГЕРБ, БСП, ИТН и неформално – ДПС, подаде оставка в края на 2025 г.  Докато в миналогодишния проект на бюджета беше заложено нереалистично високо ниво на приходите при запазване на автоматизмите при заплатите в редица сфери и ръст на редица социални плащания, то в настоящия автоматизмите се прекратяват от 1 август, повишава се максималният осигурителен праг и се замразяват социални плащания на нивото им от 2025 г. Въпреки това разходите изпреварват приходите със сериозен темп.

„Това, което залагаме в бюджета, е реализъм и почтеност. Хората да знаят какви са точните числа, такива, каквито са“, обяви вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев пред БНТ.

„Заметени под килима“ разходи

В интервюто си пред националната телевизия финансовият министър обяви, че ще бъде отправено запитване към Евростат за кога да се отчетат разходите за фактурирани проекти, които не са били платени. Според него това е било „заметено под килима“ и сега излиза. С това се обясняват и значително по-високите разходи, заложени в неговия проектобюджет. По време на дискусии в парламента представители на опозицията в лицето на двамата бивши финансови министри Асен Василев (ПП) и Теменужка Петкова (ГЕРБ) отхвърлиха това обяснение с твърдението, че фактурираните средства влизат в дефицита за предходната година, дори и да не са разплатени. 

„По повод на това, което чухме, като някакви обяснения на тази теза на Гълъб Донев, че всъщност има много скрити фактури по чекмеджетата, че има неразплатени плащания, трябва да кажем, че в рамките на правителството, което беше съставено с мандата на политическа партия ГЕРБ, такива фактури няма“, каза Петкова в парламента в началото на юни и заяви, че всички фактури са осчетоводени и намерили своето отражение в дефицита за 2025 г.

Капиталовите разходи

Като за начало, разминаване в размер на 313 млн. евро се наблюдава между двата проектобюджета по отношение за капиталовите разходи за изминалата година. Според очакванията на Теменужка Петкова за края на 2025 г. капиталовите разходи е трябвало да бъдат в размер на 6,183 млрд. евро, докато според предварителния отчет на Гълъб Донев сумата е в размер от 5,870 млрд. евро.

Размерът им за тази година обаче е една от най-сериозните критики към представения от Донев проект – те достигат 7,5% от БВП, или 9,361 млрд. евро, докато в оттегления бюджет бяха заложени 5,8% от БВП – около 7 млрд. евро.

В определената сума Донев предвижда 863,9 млн. евро повече национално финансиране спрямо предложеното от Теменужка Петкова и очаква 1,477 млрд. евро повече европейско финансиране – включително по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„В тези 9 милиарда са включени 5 милиарда средства, които са с европейско финансиране. Тук са всички проекти и инвестиции, които трябва да бъдат направени и разплатени до 31 август тази година по ПВУ. Останалите 4 милиарда са национално финансиране. В тези 4 милиарда 1,1 милиарда са средствата, които осигуряваме тази година за разплащане на проектите на общините. Тук са и други проекти – за болници, детски градини, инвестиционни капиталови програми на министерства, Националния осигурителен институт, Здравната каса и общините, плюс допълнителни 255 милиона", обясни Донев пред БНТ.

Разходи за заплати и издръжка

В интервюто си пред БНТ Гълъб Донев оправдава бюджета с вече започнати от предишни правителства политики. Това е отговорът и на основните критики към заложените от него параметри. 

В предложената от Донев финансова рамка приходите в държавния бюджет за тази година се очаква да бъдат 49,615 млрд. евро – с около 841 млн. евро по-малко от заложените в оттегления бюджет на кабинета „Желязков“. За сметка на това ръстът в разходната част е с около 2,75 млрд. евро – до близо 57 млрд. евро спрямо 54 млрд. евро във варианта на Теменужка Петкова. Тази стойност на разходната част управляващите обясняват с политиките на предходните правителства.

В разходите прави впечатление и ръстът на средствата за издръжка в консолидираната фискална програма за периода до 2028 г. Ако за периода между 2024 г. и 2025 г. те са се увеличили с 397,8 млн. евро, то в бюджета за 2026 г. набъбват с 1,534 млрд. евро – от изчислените в предварителния отчет за 2025 г. 4,252 млрд. евро до 5,786 млрд. евро, т.е. с над 35%. За сравнение, в бюджета на Теменужка Петкова като разходи за издръжка за 2026 г. бяха предвидени 4,755 млрд. евро при прогнозирани за 2025 г. 4,172 млрд. евро – т.е. ръст с 628 млн. евро. Към момента финансовият министър Гълъб Донев не е дал обяснение за нарастването на конкретно това перо в разходната част.

При Петкова автоматичните увеличения на заплатите се запазваха, докато финансовият министър от кабинета на Румен Радев ги „отвързва“ още от 1 август. Съответно това се отразява в разликата на сумите за персонал и заплати в текущите разходи в двата бюджета. В проекта на Теменужка Петкова за 2026 г. са предвидени 13,072 млрд. евро за персонал и 9 млрд. евро за заплати за 2026 г. – нарастване с по около 1 млрд. спрямо предходната година, като са предвидени още 972 млн. евро за други възнаграждения и плащания. Във варианта на Гълъб Донев за персонал са предвидени по-малко средства за персонал с 674 млн. евро – 12,398 млрд. евро и 8,576 млрд. евро за заплати, като другите възнаграждения и плащания са изчислени малко по-високи 976,4 млн. евро.

Приходни разлики

В приходната част и на бюджета на Гълъб Донев се залага на сериозно увеличение на приходите от ДДС – при 10,999 млрд. евро през 2025 г. до 12,804 млрд. евро през 2026 г. – скок с 1,8 млрд. евро, като подобно рязко нарастване не се наблюдава в следващите две години от средносрочната програма – 13,894 млрд. евро и 14,824 млрд. евро, съответно нарастване с по около 1 млрд. евро.  

Бюджетът на Теменужка Петкова беше критикуван за твърде амбициозния ръст на приходите именно от ДДС, заложен в оттегления бюджет – от 11,056 млрд. евро, очаквани през 2025 г., до 14,385 млрд. през 2026 г., като при нея скокът беше дори по-впечатляващ – с 3,33 млрд. евро, при отново значително по-скромен ръст, очакван за следващите години – с 99 млн. евро за 2027 г. и с под 700 млн. евро за 2028 г.

Сред малкото промени, които правителството на Румен Радев си позволява през бюджета, са ръстът в цената на винетките, въвеждане на лични осигуровки за държавните служители, отпадане на общинската инвестиционна програма и замразяване на определени социални плащания за следващите години.

Макар да беше обявено, че предстои минималната заплата да се изчислява по нова методика, редица помощи и обезщетения се замразяват на нивото от 2025 г. за периода до 2028 г. сред тях са обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - 398,81 евро, еднократната помощ за раждане на дете, еднократните помощи за повече деца, както и за осиновяване на дете, месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Запазва се и минималният дневен размер на обезщетението за безработица на ниво 9,21 евро, а максималният – на 54,78 евро. За сметка на това за периода 2026-2028 г. е предвидено раздаването на социални коледни добавки от 50 евро.

За сравнение, Петкова предлагаше размерът за обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да се увеличи до 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително, както и жените да получават не 50%, а 75% от паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, ако се върнат на работа.

Свръхдефицитът остава

Предстои бюджетът да бъде приет от Министерския съвет през следващата седмица и внесен за разглеждане в Народното събрание още на 1 юли. При представянето му пред журналисти Гълъб Донев отбеляза, че това е проект и промени са възможни. На база на изказванията до момента обаче отстъпление по отношение на заложения дефицит от 5,7% от БВП не се очаква, а мнозинството, с което управляващите разполагат, не предполага особени спънки пред приемането на бюджета.

За сметка на това с оглед на откриването на процедура по свръхдефицит срещу България, не се знае как ще бъде приета финансовата рамка на страната от Брюксел. Според Съвета на ЕС България трябва да гарантира, че нетните държавни разходи не надвишават 4,2% през 2026 г., 3,4% през 2027 г., 3,4% през 2028 г. и 3,2% през 2029 г. Страната следва да преодолее състоянието на прекомерен дефицит до 2029 г. 

До момента от позициите на ЕК стана ясно, че от България се очакват структурни промени, които да го свият до 3%. В проектобюджета за 2026 г. такива не се забелязват – обяснението на управляващите е, че той е само за няколко месеца, а сериозните реформи ще почакат бюджета за следващата година. Заявка в посока свиване на дефицита през следващите две години е анонсирана в средносрочната прогноза към бюджета, при която се предвижда той да намалее до 3,8% през 2027 г. и до 3% през 2028 г. Все още обаче не е ясно какви ще бъдат предложените мерки, като управляващите за момента са категорични, че няма да има повишаване на данъци.