Защо социалните мрежи са под по-голям натиск в Европа след изострянето на конфликта в Израел?

В САЩ „не можем да имаме правителствени служители, които се обръщат към социалните мрежи и им казват: „Наистина трябва да погледнете това по-отблизо. Наистина трябва да предприемете действия в тази област“, както правят регулаторите в ЕС в момента в рамките на конфликта между Израел и „Хамас“, коментира Голдбърг. „Защото твърде много принуда сама по себе си е форма на регулация, дори и да не казва  директно: „Ще ви накажем“.

Кристоф Шмон, директор по международната политика на EFF, твърди, че смята призивите на Бретон за „предупредителен сигнал за платформите, че Европейската комисия следи доста внимателно какво се случва“.

Съгласно Закона за цифровите услуги големите онланн платформи трябва да имат стабилни процедури за премахване на речта на омразата и дезинформацията, въпреки че трябва да бъдат балансирани спрямо опасенията за свободата на изразяване. Компаниите, които не спазват правилата, могат да бъдат глобени до 6% от годишните им глобални приходи.

В САЩ заплахата от наказание от правителството може да бъде рискована.

„Щатите трябва да внимават, когато отправят искането, така че да е много ясно, че е просто искане и че зад него не стои някакъв вид заплаха от принудително действие или наказание“, посочва Грийн.

Поредица от писма от главния прокурор на Ню Йорк Летисия Джеймс до няколко социални мрежи в четвъртък е пример за това как американските власти могат да се опитат да следват тази линия.

Джеймс пита Google, Meta, X, TikTok, Reddit и Rumble за информация как идентифицират и премахват призиви за насилие и терористични действия. Джеймс акцентира върху „съобщенията за нарастващ антисемитизъм и ислямофобия“ след „ужасяващите терористични атаки в Израел“.

Но по-специално, за разлика от писмата на Бретон, не заплашва със санкции при неуспешно премахване на подобни публикации.

Все още не ясно точно как новите правила и предупреждения на Европа ще повлияят на подхода на технологичните платформи към модерирането на съдържание както в региона, така и по света.

Голбърг отбелязва, че социалните мрежи вече са се справяли с рестрикции на видовете реч, които са позволени в различни страни, така че е възможно да изберат да заложат на нови политики в Европа. Все пак в миналото технологичната индустрия е прилагала по-широко политики като Общия регламент за поверителност на данните (GDPR) на ЕС.

Разбираемо е, ако отделните потребители искат да променят настройките си, така че да изключат определени видове публикации, които предпочитат да не виждат, посочва Голдбърг. Той смята, че това трябва да зависи от всеки отделен потребител.

При наличието на толкова сложен казус като този в Близкия изток, Голдбър твърди, че хората „трябва да имат достъп до толкова съдържание, колкото искат, и сами трябва да изберат, а не да им се предоставя това, което правителството смята, че е подходящо да знаят или не знаят“.