Как човешките права да не се превърнат в научна фантастика в бъдещето

Малко преди международната среща за изкуствения интелект (AI) да започне в Блечли Парк (Великобритания) през ноември, отидох да хапна набързо в близкото заведение. Един мъж седна срещу мен и извади смачкана книга с меки корици. На лицето ѝ беше Айзък Азимов, един от най-известните автори на научната фантастика в историята. Това беше интересно съвпадение. Азимов изпреварва времето си, когато в средата на 20-ти век очертава мощната роля, която AI ще има в живота ни. В книгите си той предвижда поредица от закони, които ще гарантират, че роботите няма да нараняват или вредят на хората, а ще им се подчиняват, пише за Financial Times Вера Йоурова, заместник-председателка на Европейската комисия.

Този човек с неговата книга ми напомни колко е важно ние политиците да осигурим подобен резултат, докато се отправях към срещата, за да обсъждам бъдещето на безопасния AI. По време на моите пътувания до Лондон, Токио, Вашингтон, Пекин и разбира се Брюксел през есента се замислих върху факта, че пишем първата в света книга с правила за регулиране на компютърни процеси, които са много по-бързи и по-мощни от хората.

Реалността бързо взе надмощие над научната фантастика. С китайски политици в Пекин обсъдих техния модел на законодателство, пише авторката. Той не се различава толкова много от нашия по отношение на техническата страна на нещата, а по-скоро в това, което може да допринесе за държавния контрол върху обществото. Представители в САЩ, които преди това са имали в голяма степен антирегулационен подход, посочиха изпълнителната заповед на администрацията на Байдън относно AI от края на октомври. А от името на ЕС водех преговори в Г-7, напомня Йоурова. Там успяхме да постигнем предварително обвързващо законодателство на глобално ниво - доброволен код за разработчиците на AI, който вгражда отговорност за сигурността и споделянето на информация.

Европа също реагира бързо на изискванията за безопасен AI. Предложената рамка от 2021 г. набра скорост, тъй като стана очевидна спешната необходимост технологията да бъде едновременно безопасна и полезна. Така нареченият триалог през декември - голямото събитие между испанското председателство на ЕС, европейския парламент и EK - продължи 36 часа, но в крайна сметка завърши с исторически компромис.

Нуждите на хората диктуваха всеки параграф. Актът гарантира сигурност и защита на основните човешки права в условията на свръхинтелигентни системи, които в дългосрочен план могат да се окажат по-умни от нас. Излязохме с няколко рискови категории за AI – тези с нисък риск включват видеоигри и алгоритми за сортиране на нашите имейли (неща, от които съм сигурна, че всички ще се възползваме). Високорисковите ще трябва да отговарят на по-строги изисквания, независимо дали става дума за медицински изделия или за оказване на влияние върху поведението на избирателите пред урните.

Списъкът на неприемливите неща включва онова, което застрашава основните ни човешки права. Това може да са биометрични системи за сортиране въз основа на религия или раса, разпознаване на емоции на работното място или произволно извличане на лицеви изображения от камери на обществени места (ще се правят изключения за въпроси, свързани с националната сигурност).

Но ние също така сме наясно с потенциалните ползи от безопасния AI и наистина искаме да превърнем ЕС в център за него. Ето защо решихме да направим нашите суперкомпютри достъпни за стартиращи европейски AI фирми и малките и средни предприятия. Освен това ще инвестираме повече от 1 милиард евро годишно в изследвания на AI от програмите Хоризонт и Дигитална Европа.

Политическото ни споразумение предстои да бъде потвърдено от страните членки и Европейския парламент. Законът ще влезе в сила на етапи, като пълното законодателство е предварително определено за 2026 г. Междувременно AI ще продължи да трансформира живота ни. Ще му поверим много дейности, в които може да замести хората, но не и такива, в които може да изземе основните ни права, като свободата на словото или защитата на интелектуалната собственост.

От самото начало вярвах, споделя авторката, че съдържанието, създадено от AI, трябва да бъде обозначавано, така че нашето мислене и творчество да си запазят „човешко авторско право“. Вече научаваме как технологията може да промени възприятията ни за реалността и истината. Изкуственият интелект работи с данните, с които разполага. Той не знае кое е вярно. И в свят, в който фалшификациите са толкова лесни, винаги сме в опасност да загубим представа за реалността.

Това си помислих, когато англичанинът отсреща ми напомни за законите на Азимов. Сега те се превръщат, заедно с други мерки, в първата европейска правна норма, която може да стане основа за всички подобни регулации по света. Трябва да запазим контрола върху роботите и изкуствения интелект, за да гарантираме, че истината и човешките права могат да доминират в бъдещето, а не да се превърнат в научна фантастика, завършва зам.-председателката на ЕК.