След края на безплатните пари: Три обещаващи технологии, които не оправдаха очакванията

Автономни превозни средства

Днес в няколко града, при подходящи условия, в ограничен географски район, можете да се возите в самоуправляваща се кола.

Но да кажем, че широко разпространените автономни превозни средства са точно зад ъгъла в днешно време е все едно през 1987 г. да кажеш, че електрическите превозни средства са готови да превземат пътищата поради факта, че Ню Йорк разполага с изцяло електрически таксиметров парк. (Какъвто е имал по онова време). Подобно на електромобилите, които дори сега използват предизвикателства що се касае до масовото им приемане, автономните превозни средства са една от онези технологии, чийто успех отнема повече време, отколкото първоначалните демонстрации и обещания ни караха да вярваме.

Бариерите пред пускането на самоуправляващи се автомобили са безброй. Например те прехвърлят отговорността от водача към производителя на превозното средство или оператора на услугата за роботакси. Това е само една от причините, поради които те не могат да бъдат толкова добри, колкото хората шофьори, макар че всъщност трябва да са много по-безопасни.

„Когато придвижваш хората в градовете, не можеш да си позволиш да ги убиваш – това е ключовият проблем“, коментира Хайди Уайл, главен изпълнителен директор на компанията за автономни коли Venti Technologies.

Другото голямо препятствие е цената. Спестяванията, които трябваше да дойдат от автономните превозни средства, до голяма степен бяха заличени от множеството сензори – камери, радари и други, които трябва да бъдат интегрирани в колите, за да обработват всички тези данни. Освен това има цена за картографиране и повторно картографиране на зоните, в които се движат въпросните превозни средства.

Арлингтън, щата Тексас, е отличен примeр за това как икономическите сили възпират приемането на автономните коли. Градът няма конвенционална система за масов транспорт – няма автобус или жп транспорт, а вместо това сключва договор с компания, наречена Via Transportation, която да управлява множество миниванове. Гражданите могат да резервират превози в града, което прави услугата нещо като субсидиран Uber или Lyft.

В момента Арлингтън също така си партнира с компанията за самоуправляващи се автомобили May Mobility, за да предлага превози, но все още не бърза да премине към този вид транспорт, твърди мениджърът по транспорта на града Ан Фос. Градът няма проблеми с наемането на шофьори за своя автопарк, управляван от хора, допълва тя.

Това, което е общо и за трите от тези технологии – метавселената, блокчейна и автономните коли, според Коминърс от Andreessen Horowitz, е, че всички те са технологии с „общо предназначение“, т.е. трябва да се вписват във всякакви други неща, включително закони, инфраструктура и очакванията на хората.

А промяната на всичко за едно общество – от това как то регулира криптовалутите и дали хората се чувстват комфортно да вършат работата си във виртуална реалност, до законите за това кой носи отговорност в случай на катастрофа на автономно превозно средство – може да отнеме много повече време от милиардите, които вече са инвестирани в тези технологии.