Може ли Европа да убеди Тръмп, че има роля в бъдещето на Украйна?

Остават и много въпроси без отговор:

Колко войски ще трябва да изпрати всяка европейска страна, за колко време и под чие командване? Каква би била тяхната мисия – например, в случай че Русия наруши условията на договореното прекратяване на огъня, това би ли означавало, че европейските войници ще влязат в пряка война с Русия? Дали САЩ ще ги подкрепят в такъв случай?

Европа би искала американски граници за сигурността, преди да разположи войници в Украйна, а може да не получи такива.

Твърде много неща трябва да се решат в понеделник. А лидерите, включително министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър, заминават за Париж със собствените си вътрешни тревоги – могат ли да си позволят допълнителни разходи за отбрана, имат ли войски, които да изпратят в Украйна?

Бившият началник на генералния щаб на британските въоръжени сили Ричард Данат казва пред BBC, че британската армия е твърде обезсилена след години на недостатъчни инвестиции, за да предостави значителна част от армията си на Украйна. По думите му общо около 100 хил. войници биха били необходими, а от Обединеното кралство се очаква да предостави значителна част от тях. Британската армия отстоява отличната си репутация пред света.

Срещата в Париж по-скоро дава начало на публичния разговор – по-скоро щрихи, отколкото детайли.

Дали Доналд Тръмп ще следи случващото се? Трудно е да се каже. Говори се и за изпращане на пратеник във Вашингтон след срещата, за да бъде представена позицията на Европа. Италианският премиер Джорджа Мелони например е близка до администрацията на Тръмп.

Киър Стамър планира да посети Вашингтон след няколко дни. Това може да бъде неговият шанс да действа като мост между Европа и САЩ. Парижката среща може да бъде и възможност за Великобритания и другите европейски лидери да продължат стоплянето на отношенията си след горчивината от Брекзит.

Стамър би могъл да представи Великобритания като отговорна страна, заинтересована от европейската сигурност – нещо, което ще бъде отбелязано и ще се превърне в знак на добра воля, когато се стигне до разговори по други въпроси, смята Марк Ленард, ръководител на Европейския съвет за външна политика. Например теми като търговските отношения и сътрудничеството в областта на правоприлагането, по които Обединеното кралство се надява да постигне напредък.

Франция – страната домакин – се чувства уверена. Президентът Макрон отдавна защитава тезата, че Европа трябва да бъде в по-малка степен зависима от други държави за веригите си за доставки, технологичното си развитие и най-вече – по отношение на отбраната. Преди година той влезе в заглавията на новините, когато за първи път подхвърли идеята за разполагане на войски в Украйна.

Франция е особено горда с това, че нейните разузнаване и служби за сигурност не са преплетени с тези на САЩ, за разлика от тези на Обединеното кралство, твърди Джорджина Райт, заместник-директор по международни изследвания в Института „Монтен“. Затова и е по-лесно да се „разплете“ сега, когато Тръмп управлява в Белия дом и настоява Европа да се погрижи сама за себе си.

САЩ изпратиха на европейските си партньори документ с шест въпроса, като например кои държави са готови да изпратят войски в Украйна като част от мирно споразумение, и кои правителства са готови да увеличат санкциите срещу Русия – включително да приложат по-строго вече съществуващите.

Според Джулиан Смит – доскорошен посланик на САЩ в НАТО обаче, този вид дипломатическа работа е сложна и обичайно изисква седмици на срещи, а не може да бъде свършена чрез попълване на формуляри. Според нея и независимо какво постигнат европейските лидери в Париж, няма да им е достатъчно, за да го използват, за да получат място на масата за преговори за Украйна.

По същество, ако САЩ смятат да се откажат от Украйна и да се отдръпнат от Европа в по-широк план по отношение на сигурността, европейските лидери така или иначе значително ще трябва да подобрят отбраната си.

И ако Доналд Тръмп не следи случващото се, Владимир Путин със сигурност го прави.