37% от световното население очаква по-добра година, но всеки четвърти е песимист

След Близкия изток, най-песимистично са настроени жителите на Западна Европа (докато европейските страни извън ЕС са почти два пъти по-оптимистични от западноевропейците). Американците пък са значително по-уверени от руснаците в очакванията си за по-добра нова година. Това показва анкетата „В края на годината“ на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“  (GIA), която прави пазарни изследвания и проучвания на общественото мнение. От ноември до декември общо 45676 души са интервюирани в световен мащаб, като представителната извадка от във всяка страна е реализирана при хиляда мъже и жени: лице в лице, по телефон или онлайн.

Глобален индекс на надеждата и отчаянието

Според проучването, хората, живеещи в Близкия изток, са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г. (52% от попитаните в този регион отговарят, че годината ще бъде по-лоша), докато тези, живеещи в Индия и Западна Азия, са преобладаващо оптимистично настроени.

                                     ИНДЕКС НА НАДЕЖДАТА

На ниво национални държави, сред най-оптимистично настроените по отношение на новата година са гражданите на страни като Перу, Албания, Нигерия, Казахстан, Армения – в тях дяловете на анкетираните, които се надяват, че годината ще е по-добра превишават с над 50 и дори над 60 пункта дяловете на респондентите, за които 2020 г. ще е по-лоша.

Класацията в световното изследване на песимистите се оглавява от Ливан, Хонконг, Йордания, Италия. В Ливан, например, делът на негативно настроените е с 71 пункта по-висок от дела на оптимистите. Така нетната стойност на индекса на надеждата там (дял на оптимисти минус дяла на песимисти) е силно отрицателна: -71.

Глобалният индекс на надеждата и отчаянието е силно повлиян от възрастта и нивото на завършено образование – по-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо образование са закономерно по-оптимистични. В това отношение религията изглежда не е решаващ фактор, с яркото изключение на хиндуистите, които са щастливи по природа естеството и на религиозната си философия, посочиха от българското дружество на Галъп.

Оптимисмът на българите расте

В България, общият оптимизъм за непосредственото бъдеще е по-висок спрямо предходни години. В последните няколко години може би донякъде укрепва и усещането за лично щастие, но остава много по-слабо.

На фона на света, България е близо до средните стойности на оптимизъм, но когато става дума за лично щастие, продължаваме да сме в долната част на класацията. Затова и сме по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но сме много по-нещастни. Докато общият оптимизъм зависи повече от конкретната ситуация в страната и е динамичен, усещането за лично щастие в годините не се променя особено.

В края на 2019 г. 32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г. 22% - по-лоша, а 34% - същата, а 12% не могат да отговорят.

Така нетната стойност на оптимизма в нашата страна (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10 (32% минус 22%). През миналата година тази оценка беше отрицателна: -8. Преди две години беше 3. В края на 2016 г. пък беше -5, а в края на 2015 г. беше -1. Очакванията сега всъщност се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Вероятното обяснение е известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост.

България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата от 13. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС – ние сме по-големи песимисти.

И през тази година ЕС изглежда сравнително унило, в сравнение, например с развиващия се свят. И тук проличава, че не конкретното благосъстояние в една страна, а перспективите, както и актуалната политическа ситуация, са важният фактор.

В края на 2019 г. 45% от анкетираните българи декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в „средата“ между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят.

Така нетната стойност на щастие минус нещастие е 35. В предходните години тази стойност се движеше така: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието – която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец. 

Разместване в световната класация на щастието

Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 85) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави).

                                     ИНДЕКС НА ЩАСТИЕТО

Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави). Следва да се напомни, че много от тези държави преживяха и значителни протести в хода на 2019 г.

Сравнение с предишни години показва, че сега значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове, например в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.

Според Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“, Глобалният индекс на надеждата и отчаянието отразява преди всичко политическата и икономическата ситуация и посоката на развитие на всяка от държавите през очите на обикновените хора.

“Индексът на щастието разкрива личните възприятия, които са пряко свързани с националните характеристики. Изглежда, че хората по света са четири пъти по-щастливи в личния си живот в сравнение със своето ежедневие като граждани на своята държава. Казахстанците, арменците, индийците, виетнамците, например, са както щастливи в личен план, така и социално оптимистични, докато босненците, поляците, корейците и испанците са сред националностите, споделящи високи нива на лично щастие, но и високи нива на социален песимизъм, посочва социологът. – И лично, и социално песимистични са, например, ливанците и йорданците, но сирийците и иракчаните са на противоположната страна на скалата – демонстрират високи нива на социален оптимизъм, а нещастието доминира личния им живот."

Като цяло, социалният оптимизъм и личното щастие нямат връзка с богатството на дадена държава. Конкретната политическа ситуация и перспективите са доминиращият фактор.