Докъде стигна либерализацията на енергийния пазар у нас

Третият енергиен либерализационен пакет, отнасящ се до търговията с електроенергия и природен газ в страните от Европейския съюз (ЕС), вече би трябвало да е въведен в националните закодателства на страните-членки и на практика да се прилага почти изцяло. Досега обаче само няколко държави от ЕС са уведомили Европейската комисия, че го прилагат, и то не напълно. Това съобщи енергийният експерт и евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев на конференция, посветена на либерализацията на енергийния пазар, регламентирана с Третия енергиен либерализационен пакет.

Основните клаузи в този енергиен пакет включват отделяне на производството, търговията и преноса на газ и електроенергия по собственост или най-малкото да са при различни независими оператори, също и ограничаване на достъпа чрез определени изисквания към енергийните компании от трети страни (извън ЕС) до преносните мрежи на страните от ЕС. Други клаузи от енергийния пакет осигуряват защита от изключване (при бавене плащанията на сметки) на снабдяването с ток и газ на битовите потребители, разширяване на правата на потребителите при некачествено снабдяване, включително по-бързо обработване на оплакванията им и налагане на по-големи глоби на компаниите при нарушения.

Много от големите енергийни компании в Европа обаче не са уверени, че отделянето на собствеността на производството и преноса на природен газ, респективно отделянатето на собствеността върху преносната мрежа е правилният път за развите на този сектор, посочи експертът. Причината е, че изграждането на газопроводи изисква огромни инвестиции и компаниите, които са ги направили, биха искали поне за известен период от време да разполагат с възможността чрез самостояелен пренос (без достъп на търговци извън акционерите, изградили даден газопровод) на газ да си ги възвърнат. В същото време евродирективата указва до тях да имат свободен достъп всички желаещи търговци на газ.

Има трудности при прилагането на изискванията за либерализация и на електроенергийния пазар. Инвестициите в строителството на нови топлоенергийни централи (ТЕЦ), отговарящи на високите екологични изисквания, са големи, затова компаниите също искат да имат сигурност за инвестициите си. Което се осъществява чрез сключване на дългосрочни договори за изкупуваната електроенергия, т.е. тези количества ток остават извън свободно търгуваните.

Чрез преференциално налаганите високи цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), този вид енергия също остава извън пазарно търгуваната в повечето страни от ЕС (у нас също) за следващите около 10 години. Освен това цените на тока за битовите потребители и малките фирми се регулират по определен начин, у нас това става чрез Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Като се има предвид посоченото, ясно е, че през следващите години цените на тока и природния газ ще растат, обобщи Владимир Уручев. Той подчерта, че в същото време пред енергийните компании се поставят допълнителни изисквания, което оскъпява продукцията им и бави либерализацията на пазара. По думите му, част от големите инвеститори ще се оттеглят от Европа и ще отидат в Китай и други страни, където „кредитите са по-евтини”. Евродепутатът прогнозира, че предстои да бъдат направени някои промени в Третия енергиен либерализационен пакет, предизвикани от практиката.

Либерализацята на енергийния пазар у нас

Производителите на електроенергия, които продават на свободния пазар у нас, са "АЕЦ Козлодуй", ТЕЦ „Марица Изток 2” и "Националната електрическа компания" (НЕК), коментира по време на форума енергийният експерт Иванка Диловска. Извършващите покупко-продажба търговци са 35, т.е. по-малко от половината от регистриралите се за тази дейност. От тях най-големият търговец реализира около една трета от търгоивята с ток, а следващите двама – втората една трета от пазара. Големите фирми, купуващи електроенергия на свобдния пазар, към момента са 65.

От "АЕЦ Козлодуй" заявиха, че възнамеряват да активират лиценза си за директен износ на ток. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) пък има готовност да стартира тестове за прилагане на почасов борсов модел за търговия с ток, съобщиха от държавната компания.

За пореден път експерти и търговци на електроенергия изтъкнаха необходимостта от електроенергийна борса в България, тъй като без нея истинска либрализация на пазара не може да има, а и там се формират равновесните пазарни цени на електроенергията.

На пазара на природен газ единственият обществен доставчик е "Булгаргаз", тъй като има единствената входна точка за доставка на синьото гориво на границата с единствения на практика външен доставчик (Газпром). След построяването на междусистемните връзки със съседните ни страни, което се очаква да стане най-рано след две години, се очертава и на този пазар де се появи известна конкуренция сред доставчиците. Примерно би могло от Азербайджан годишно да се доставят до 1 млрд. куб. м газ.

В Третия енергиен либерализационен пакет задълженията на компаниите за производство и пренос на природен газ са представени добре, но техните финансови интереси не са защитени достатъчно, е становището на изпълнителния директор на Булгаргаз Димитър Гогов. Според него, с отделянето на собствеността върху преносната система не се гарантира възвращаемостта на огромните инвестиции за построяването й.

Не случайно за последните години се реализира на практика само един голям европейски газов проект - „Северен поток”, посочи шефът на Булгаргаз. Той отбеляза, че с налагането на повече рестрикции проектите се оскъпяват и големите компании от сектора започват да се насочват извън Европа.