България е втора в света по износ на анодна мед и нефтени масла

Кои са нашите ниши?

Има някои значителни размествания сред най-добре представящите се стоки в световен план. Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Вече няколко години сме втори в света при износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши.

Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори.

Маслодайният слънчоглед отстъпва от второ на трето място. Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста.

Още две стоки – седалки за тоалетни чинии и медна ламарина са на трето място. С големи обеми на четвърто място са руди и концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица.

Важни стоки на пета позиция са сурово слънчогледово олио, хладилници и фризери.

Най-забележимо е отстъплението на „зърна, сплескани на люспи“, чийто износ от първо място в света отива на седмо и затова не попада в таблицата на стоките ни с най-високо място в световния износ.

Друг губещ са семената от кориандър: след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 г. отидохме на 4-то място.

Най-голям пазарен дял имаме при брашна от маслодайни семена – 21,8% от световния износ, временно консервирани череши – 19,2%, патешко месо – 17,1%, нефтени масла, анодна мед, маслодаен слънчоглед.

Световен внос

Вносните операции по целия свят през 2015 г. са били на стойност 16,496 трлн. долара.

САЩ е най-големият вносител с 14% от световния внос, следван от Китай – 10,2%, Германия - 6,4%, Франция - 3,9%, Обединеното кралство - 3,8%, Япония - 3,8%, Хонконг - 3,3%, Южна Корея - 2,6%, Холандия - 2,5%, Канада, Италия, Мексико, Индия.

Държавите най-много са внасяли електроника и електротехника – 15,1%, машини и апарати - 12,1%, горива и енергия - 11,4%, пътни превозни средства - 8%, пластмасови изделия - 3,4%, оптическа и медицинска апаратура, скъпоценности и бижута, фармацевтика, органични химикали.

Следните групи продукти имат по-голям дял в българския износ, отколкото е делът им в световния внос: мед и изделия от мед (11 пъти), житни растения (6 пъти), конфекция и трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели. Не много по-различен е делът в българския износ спрямо дела в световния внос при: горива и еленергия, фармацевтични продукти, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела.

Има важни групи стоки с висока добавена стойност, чийто дял в световния внос е значително по-голям, отколкото дела им в българския износ: електрическа и електронна апаратура, машини и механизми, автомобили и части за тях.

Курсът на щатския долар към лева влияе върху износа в краткосрочен план. Българският износ успява да се адаптира към промените в курса, но с известно закъснение. Курсът на щатския долар има по-голямо значение за стоки, които се търгуват на международни борси в долари (суровините). Постепенни промени в курса не са повлияли на стоки с по-висока добавена стойност.

Стоки в експортната листа на България с голяма добавена стойност

Групи стоки в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са:

·     Компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти;

·     Хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини;

·     Някои фармацевтични и медицински изделия;

·     Оптични изделия, сензори;

·     Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;

·     Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки, пише в анализа.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.