България все още не разполага с ясна енергийна стратегия до 2050 г.

Обобщените цифри от статистиката и процентите номинален икономически спад маскират много по-дълбокия ефект, който кризата вече има върху най-уязвимите групи от българското население.

Сезонните работници, които се грижат за прибирането на реколтата в много европейски държави, както и за провеждането на активния туристически сезон у нас, остават без сигурни доходи.

Същото важи и за наетите в сектора на услугите, особено онези без постоянни трудови договори – в т.нар. икономика на краткосрочни договори (англ. gig economy), които не могат да разчитат на помощи за безработица и други социални плащания.

безработни

Според „Грийнпийс“ кризата засяга диспропорционално много семейни и малки бизнеси, предлагащи стоки и услуги в местната икономика – те не разполагат с логистичните системи за доставки на големите вериги магазини и посещавани сайтове за онлайн продажби, нито имат финансови резерви, достатъчни за периода на социално дистанциране. На фона на общата безработица много „критично важни работници“ и най-вече медиците полагат огромно количество извънреден и често неплатен труд при много тежки условия.

Устойчиво възстановяване от кризата

Все повече икономически експерти, както и представители на бизнеса, се обединяват около мнението, че краткосрочните финансови стимули и други мерки трябва да подкрепят дългосрочните цели, свързани със смекчаването на климатичните промени – и най-вече целите на Парижкото споразумение. В декларация от 3 май 2020 г., адресирана до държавните лидери, подкрепена от ООН и над 1300 институционални инвеститори, представляващи активи на стойност 35 трилиона долара, се извеждат 5 основни точки за устойчиво възстановяване от кризата:

ООН

Задълбочен анализ на 196 политики за фискални стимули, оценени от 231 водещи икономически експерти в проучване на Oxford Smith School of Enterprise and the Environment показва, че „зелените“ фискални стимули, особено на онези, които са насочени към инвестиции във възобновяема енергия, енергийна ефективност и зелена инфраструктура, са икономически по-ефективни от „кафяви“ политики, поддържащи високовъглеродни индустрии. Особено обещаващи в икономическо отношение са мерките, насочени към енергоспестяване и саниране на сгради, които могат да се изпълняват с минимална капиталова инвестиция и планиране, както и мерките за залесяване и възстановяване на екосистемни услуги в природни паркове и селскостопански ландшафти, които ангажират много работници при спазване на правилата за социално дистанциране.