България все още не разполага с ясна енергийна стратегия до 2050 г.

От „Грийнпийс“ смятат, че България, както и редица други европейски страни, вече прибягват до някои от най-контрапродуктивните мерки в дългосрочен икономически и екологичен план или ги обмислят – намаляване на данъци, особено данъци за бизнеса и косвени данъци върху потреблението, както и недобре обмислена държавна помощ и намеса в непрозрачни и съсипващи околната среда бизнеси като авиацията, промишленото земеделие, интензивното животновъдство и масовия туризъм. Браншовият натиск донякъде обяснява политическия характер на подобни действия, но в никакъв случай не е ясно как такива мерки ще подпомогнат доходите на домакинствата, нито дали ще допринесат за дългосрочната устойчива трансформация на компаниите от тези сектори, посочват от „Грийнпийс“. 

Зеленият път на ЕС

Зеленият пакт на Европейския съюз (ЕС) бе приет преди пандемията, но съдържа най-важните решения за възстановяването от нея.

За да бъдат приложени на практика повечето от препоръчаните от експертите антикризисни мерки и инвестиции, ще е нужно да се използват механизмите и инструментите на национални и европейски структурни фондове и програми. Структурните фондове и европейски програми на ЕС за предстоящия период 2021–2027 г. попадат в рамките на Европейския зелен пакт (наричан често Зелената сделка), изготвен и предложен от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Според „Грийнпийс“ Зеленият пакт представлява възможност за ускоряване на прехода към беземисионна и кръгова икономика и трансформиране на високовъглеродните индустрии, засегнати от COVID-19. Включените в първоначалния план мерки и инициативи до голям степен се припокриват с онези, които са оценени като най-благоприятни и за климата, и за икономиката, а именно: намаляване на емисиите с 50–55% до 2030 г. спрямо базовата 1990 година – основно насочени към развитие на възобновяема енергия и интеграция, както и водородна икономика; беземисионен транспорт до 2050 г., основан на електрически и водороден транспорт; утрояване на темпа на енергийно саниране и реновиране на сградите; нова стратегия за опазване на горите и екосистемите, включваща залесяване; масирани инвестиции в кръгова икономика и рециклиране на 70% от опаковките до 2030 г.; устойчиво земеделие и намаляване на химическите пестициди, торове и антибиотици; механизъм за „справедлив преход“ за въглищни региони на стойност 100 млрд. евро.

Такива мерки са добре дошли в условията на масиран скок на безработицата и бавно L-образно възстановяване, предизвикани от пандемията от COVID-19. Според първоначалния предложен план България може да има на разположение 458 млн. евро от фонда, както и още 450 млн. евро по фонда за модернизация. Отделно държавата и частният бизнес ще могат да кандидатстват за инвестиции в размер на 4,5 млрд. евро, които ще бъдат гарантирани от ЕС и Европейската инвестиционна банка.

Интегрираното развитие на всички сектори е ключово за постигане на истински преход към устойчиви, кръгови и беземисионни икономически модели, което би направило тези региони пилотни за България, изтъкват още от „Грийнпийс“.

Без повече илюзии в българската енергетика

Случаят с енергетиката е специфичен, тъй като очакваното свиване на търсенето на енергия и енергийни суровини, рязкото изтегляне на частни капитали, съчетани с влошената финансова позиция и променените приоритети на правителствата и институционалните инвеститори, поставят под заплаха огромни енергийни проекти в България и по света. Те лесно могат да се превърнат в многомилиардни невъзвръщаеми разходи, възпрепятстващи прехода към възобновяема енергия, предупреждава „Грийнпийс“.

Един от най-безпочвените митове, които битуват в общественото пространство, е, че енергията от въглищните централи в България е евтина, докато енергията от възобновяеми източници е скъпа и следователно страната ни не може да си позволи да развива възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) с темповете, с които това става в по-богатите членки на ЕС.