България все още не разполага с ясна енергийна стратегия до 2050 г.

Най-голямата въглищна топлоелектроцентрала в България и на Балканите – „Марица-изток 2“, с инсталирана мощност от 1620 MW, е пример за това. Централата приключи 2018 г. със загуба от 265 млн. лв. Отчетената за 2019 г. загуба е 202 млн. лв., с която общо натрупаната загуба става 821,4 млн. лв. Задълженията също се увеличават – с над 250 млн. лв. за миналата година и вече са близо 1,57 млрд. лв., изтъкват от „Грийнпийс“.

Ситуацията се влошава още повече през първите три месеца на 2020 г., когато е отчетена нова загуба от почти 64 млн. лв. Показателно е, че намалението на отчетената годишна загуба за 2019 г. е свързано с по-малкото количество енергия, което е произведено миналата година. Общото количество нетна електрическа енергия, произведена през 2019 г. е в размер на 5 667 680 MWh, а през 2018 г. е в размер на 7 328 920 MWh.

„Разликата между пазарните цени на енергията и пълните разходи за производство остава за сметка на дружеството и води до системно натрупване на финансови загуби, които застрашават неговата финансова сигурност“, отбелязва самото дружество като признава, че „общата стойност само на променливите разходи вече надхвърля средната цена на енергията, търгувана на БНЕБ“ - Българска независима енергийна борса.

цена

Другите две въглищни централи в Маришкия басейн – ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3“ и ТЕЦ „Ей И Ес – 3С Марица-изток 1“, също разчитат на дългосрочни договори за изкупуване на енергията им на по-висока от пазарната цена, за да могат да съществуват. За периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. например средната покупна цена на енергията от „Контур Глобал-Марица изток 3“ е определена на 159,25 лв./MWh, а тази за „Ей И Ес – 3С Марица-изток 1“ е 225,03 лв./MWh41. За сравнение, за същия период цената за изкупуване на енергията от фотоволтаични инсталации с мощност 200–1000 kWh, монтирани на покриви и фасади, е 206,34 лв./MWh, а тази на вятърните електроцентрали е между 137 лв./MWh и 191 лв./ MWh в зависимост от годината на инсталиране на мощностите. Освен това всички ВЕИ централи с инсталирана мощност над 1 MW са задължени да продават цялата произведена енергия на БНЕБ и производителите получават доплащане само за разликата над 89 лв./MWh, определена от КЕВР като постижима продажна цена на свободния пазар, се посочва още в доклада.

Това показва, че енергията от въглища не е по-евтина от тази от възобновяеми източници, а ако прибавим и ефектите за околната среда и чистотата на въздуха в близките населени места, съвсем ще оправдаем старата поговорка, че привидно евтиното в крайна сметка излиза скъпо и прескъпо, подчертават от „Грийнпийс“.

Стратегически погледнато, кризата от COVID-19 идва в момент, в който България все още не е изготвила стратегия за развитие на енергетиката до 2030 г. и 2050 г. Моментът е особено подходящ за преосмисляне на политическите позиции и преминаване от изчаквателна и пасивна позиция към активно лидерство по отношение на прехода към нискоемисионна икономика и съответно максимално оползотворяване на възможностите за финансиране от фондовете на ЕС по Зеления пакт за стимулиране на енергийна ефективност и развитието на възобновяеми източници на енергия, включително и като средство за стимулиране на възстановяването на икономиката след кризата от COVID-19, посочват от организацията.