Бразилски фискални уроци за Гърция

Преди три месеца, със закъснение от половин година, но изключително експедитивно, еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) отпуснаха кредитна линия от 110 млрд. евро на Гърция, за да спасят страната от фалит. Данните за първото тримесечие след спасителната операция показват, че Атина се справя доста добре с мерките за ограничаване на бюджетния си дефицит. В същото време обаче, освен да съкращава разходите си, Гърция трябва да постигне и икономически растеж, пише Financial Times.

Все още най-реалистичният сценарий е, че Гърция ще трябва да намали нетната стойност на дълга си чрез преструктуриране, най-вероятно догодина. Парадоксално, но междувременно най-добрата политика за момента е страната да се преструва, че това няма да се случи и да продължи със затягането на финансовата дисциплина.

Първият преглед на изпълнението на договорената програма с Европейския съюз (ЕС) и МВФ показва, че мерките се прилагат своевременно и коректно. Гърция опитва да постигне безпрецедентно затягане на държавните разходи, равняващо се на около 16 процентни пункта от БВП за няколко години. Най-малкото изглежда, че засега страната е поела в правилна посока.

Правителството на Гергиос Папандреу, което наследи финансовата бъркотия от своя предшественик, успява да наложи реформите без да среща непреодолима политическа опозиция. Стачки и протести има, но хаос и колапс на гражданския ред няма, или поне все още няма, посочва изданието.

Да подреждаш наследен икономически хаос може да роди силно политическо послание за възраждане и изкупление, независимо колко са неприятни налаганите политики. Като урок за това как едно десноцентристко правителство може да превърне суровата фискална дисциплина в политически дивидент може да послужи успехът на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва. Президентът, който пое кормилото на латиноамериканската страна насред страхове за неизбежен държавен фалит, сега е на път да се оттегли, оставяйки след себе си радваща се на немислима доскоро популярност икономика.

Когато да Силва бе избран през 2002 г., Бразилия вече бе получила заем за 30 млрд. долара - най-големият дотогава в историята на МВФ, отпуснат на страната като спасителен пояс, за да се измъкне от опасно стръмната дългова спирала, предизвикана от липсата на доверие на финансовите пазари. Да Силва взе властта, пренебрегна примамливите съвети да обяви незабавен фалит и си определи дори по-строги фискални цели от тези, поставени от МВФ. Доверието в Бразилия се възвърна и след година всички съмнения за фалит се бяха изпарили.

През следващите осем години бяха доразвити програмите, стартирани от предшественика на да Силва Фернандо Енрике Кардосо. Те бяха рядък пример за успешно работеща социална демокрация в Латинска Америка. Фискална ортодоксалност, устойчив растеж, изкореняване на нищетата чрез насърчаване на заетостта и добра система за социално осигуряване са примери за работещи политики в регион, където символът на лявата алтернативата е популизмът на Уго Чавес. (Остава да се види дали сега, когато Бразилия откри собствени нефтени находища, ще устои на съблазънта да последва примера на Венецуела.)

Западна Европа също може да използва подобен модел на социална демокрация. За съжаление залозите все още са срещу това Атина да успее да постигне успеха на Бразилия. Добрият старт на Папандреу не трябва да прикрива факта, че дори една успешна фискална политика ще остави дългово бреме от близо 150% от БВП и че мерките за съкращаване на бюджетния дефицит ще навредят на икономиката в момент, когато е необходимо да се постигне икономически растеж. Досега икономиката на Гърция се представя по-слабо от очакваното.

Гърция се опитва да постигне всичко това в условията на ниска активност на чуждестранните потребители и пред погледите на изнервени инвеститори, докато Бразилия имаше шанса да изнася за един икономически проспериращ свят, на фона на повишаващи се цени на суровините. Окованата от еврото слабоконкурентна гръцка икономика с ниска производителност и високи цени се опитва да продава в дни на все по-явно забавящо се глобално възстановяване.

Инвеститорите остават скептични за това дали заземената гръцка икономика ще успее да излети в такава тежка атмосфера. Ирландия, за радост на по-консервативните наблюдатели, се впусна в изпълнението на програма за ограничаване на бюджетния си дефицит в стил МВФ, но без намесата на МВФ. Въпреки това дългът на страната продължава да се търгува при доходност от 300 базисни пункта над тази на германските ДЦК. Пазарите, които продължават да засипват с евтини заеми страни като САЩ и Германия и, за изненада на всички - Великобритания, са безмилостни към страните, изпитващи финансови затруднения. Спредът на гръцките ДЦК спрямо германските облигации отново е над 800 базисни пункта, близо до нивата си от май, когато бе приет спасителният план за страната.

Във всеки случай, каквото и да прави правителството на Папандреу с държавните финанси, не трябва да забравя, че до голяма степен проблемите произтичат от местните областни и общински управи в страната. За да може Гърция да изпълни поетите финансови ангажименти, правителството трябва да е особено строго при изкореняването на прахосническите навици на местните власти.

Означава ли това, че Гърция просто трябва да се откаже и да фалира веднага? Отговорът вероятно е „не” поради две причини. Първо, преструктурирането на дълга с цел намаляване на нетната му стойност днес ще облекчи държавните финанси от част от бремето по обслужването на дълга, но въпреки това няма да реши проблема с бюджетния дефицит, както и фундаменталния въпрос за хроничната ниска конкурентоспособност на гръцката икономика.

Второ, поради количествата гръцки дълг, държан от европейските банки, евентуален фалит ще превърне европейската дългова криза отново в банкова, с което ще инициира нова поредица от проблеми за частния сектор в Европа.

За момента най-доброто решение за Гърция е да продължи със строгата фискална политика, докато парите от МВФ и ЕС я защитават от настроенията на пазарите. Преструктуриране би било по-уместно след година или две, при условие че страната успее да постигне бюджетен излишък. Именно това и очакват повечето анализатори. От политическа гледна точка освобождаването на Гърция от дълга на по-късен етап може да се приеме като загърбване на миналото.

Междувременно Европа трябва да се подготви за преструктурирането на гръцкия дълг. Португалия и Испания може да затегнат финансовата си дисциплина. Банките, притежаващи гръцки дълг, може или да опитат да се освободят от него, или да наберат достатъчно капитал, за да се застраховат срещу евентуален гръцки фалит. Фалитът на Аржентина през 2001 г. бе предвиден толкова отдавна, че инвеститорите имаха време да се подготвят добре.

Дали Гърция трябва да преструктурира дълга си? Вероятно, но не веднага. Въпреки че е болезнено, спазването на програмите на МВФ си има известни предимства и правителството на Папандреу трябва да се възползва от тях, заключава FT.