„Меките“ промени на гръцкия дълг са предвестник на цялостно преструктуриране

Искане за разсрочване на спасителния заем от Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС) за Гърция може да предшества цялостното преструктуриране на дълга на страната, коментира анализатор на Pimco, цитиран от CNBC.

Гръцкият финансов министър Георгиус Папаконстантину заяви, че неговото правителство няма намерение да преструктурира дълга си.

В интервю за френския Liberation, публикувано в понеделник, той все пак призова за разсрочване на разплащателния период и намаляване на лихвата по заема от 110 млрд. евро от МВФ и ЕС, който спаси страната от фалит през май 2010 г.

През март Гърция вече получи едно разсрочване по този дълг – от три на седем години и половина, както и един процентен пункт съкращаване на лихвата до 4%.

Според анализаторите въпреки уверенията ново разсрочване на дълга може да предшества цялостно преструктуриране.

„Разсрочването на матуритета няма да реши проблемите с приходите в гръцкия бюджет и дълговия дисбаланс. Подобна стъпка ще остави дълговите нива непроменени и няма да повлияе на пазарните настроения“, казва Андрю Босъмуърт, инвестиционен директор на  Pimco, най-големият облигационен фонд в света.

„Бих определил това като „меко преструктуриране“, което може да предшества „твърдото преструктуриране“, което ще означава съкращаване на главницата“, казва Босъмуърт.

Според Deutsche Bank цената на преструктурирането на гръцкия дълг за европейския банков сектор не може да се определи точно, но ако понижаването на главницата е с 50%, това ще доведе до 160 млрд. евро загуби за европейските банки.

Основната част от загубите ще бъде поета от гръцките банки и Европейската централна банка (ЕЦБ).
При подобен сценарий централната банка рискува да загуби 40 млрд. евро.

Европейските политици са изправени пред трудния избор да позволят „твърдо“ преструктуриране сега и да оставят банките да поемат удара, или да го отложат, при което загубите ще бъдат поети от страните членки на еврозоната.

През миналата година публичният дълг на Гърция достигна 143% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната - най-високото ниво в ЕС. В същото време неефективното събиране на данъците, ширещата се корупция и нарастващите разходи за заплати допълнително затрудняват икономиката и водят до рязък спад на международната конкурентоспособност на страната.

Атина се надяваше да се върне на финансовите пазари през следващата година, когато според настоящите планове тя ще трябва да набере между 25 млрд. и 30 млрд. евро.