Призракът на Lehman Brothers парализира еврозоната

Призракът на Lehman Brothers продължава да стряска политици и законодатели, но никъде по света присъствието му не е по-осезателно отколкото в еврозоната, където двойната дългова и банкова криза не дава признаци, че скоро ще отшуми.

„В най-лошия случай преструктурирането на дълга на страна от еврозоната би засенчило дори последиците от колапса на Lehman“, казва Юрген Щарк, главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ), в интервю за германски телевизионен канал по-рано тази седмица. Той е поредният от серията високопоставени европейски политици, които призоваха духа на фалиралата щатска инвестиционна банка, пише Financial Times.

Страхът от нова катастрофа с мащабите на Lehman парализира политическите решения на най-болезнените проблеми в еврозоната.

Предстои взимането на две трудни решения – могат ли банки да бъдат оставени да фалират и може ли страна да преструктурира дълга си, без това да причини огромна вреда на финансовата система? Има опасност европейските политици да отговорят грешно и на двата въпроса.

Ако се вслушаме в аргументите на законодателите, ще се сблъскваме с две противоречащи си тези за реалността, в която никоя банка не може да бъде оставена да фалира и визията за бъдеще, в което всяка банка ще може да фалира. За момента фалитът на дадена банка не би довел до загуби за основните облигационери.

Бъркотията около ирландските банки, включително Allied Irish и Bank of Ireland, усложнява проблема допълнително. Въпреки че в контекста на еврозоната ирландските банки са сравнително малки и незначителни и нямат систематичното значение на Lehman, европейските политици са вцепенени от страх при мисълта, че трябва да действат.

„Не може да рискуваме нов Lehman“, казва високопоставен служител в Брюксел.

Въпреки това той сподели визия за бъдеща банкова система, в която е заложен механизъм за абсорбиране на загуби (bail-in), който позволява банкови облигации да бъдат конвертирани в акции или да бъдат отписвани, което от своя страна ще направи възможен „фалита на всяка банка.“

Пропастта между реалността и визията на регулаторите изглежда толкова дълбока, че съвсем естествено възникват въпроси дали тя може да бъде преодоляна.

За много инвеститори отговорът е прост – ирландските банки трябва да бъдат оставени да фалират, а основните облигационери трябва да понесат част от загубите. Ако пазарът е добре подготвен, финансовите сътресения ще бъдат избегнати, а регулаторите ще разполагат с важен прецедент.

Ако искате да позволите на Barclays и Deutsche Bank в бъдеще да фалират, тогава е по-добре да започнете с по-малка банка с ограничени връзки с големите институции, отколкото да експериментирате със систематично важна институция. Една от ирландските банки би била идеален кандидат за това.

Преструктурирането на дълга на страна от еврозоната е по-костелив орех. Както и с ирландските банки, в сърцето на този дебат имаме една сравнително малка за мащабите на еврозоната икономика – Гърция. След като доходността по гръцките облигации достигна нови рекордни стойности по-рано тази седмица, инвеститорите са все по-уверени в някакъв тип преструктуриране. В сряда цената на 7-годишните гръцки облигации падна до едва 51% от номиналната си стойност.

Дебатът сред инвеститорите е по-скоро за сроковете на преструктурирането. Някои вярват, че Гърция трябва да преструктурира бързо, за намали дълговата тежест върху икономиката си. Те се аргументират, че рисковете от разпространение на дълговата криза вследствие на подобна стъпка са намалели, след като Испания успя да се отдели от групата на притиснатите от дългове страни, а европейските банки вече имат възможност да абсорбират загуби.

Според други обаче не е логично Гърция да преструктурира сега. Те съветват Атина да изчака поне докато постигне бюджетен излишък, като се изключат плащанията по обслужването на дълга. След това те предлагат „подстригване“ на дълга с 50% - 70%, което ще позволи на Гърция да възстанови финансовата си устойчивост.

ЕЦБ обаче не одобрява тези предложения. Щарк предупреждава, че преструктурирането може да има негативен ефект върху европейската банкова система като цяло, точно както фалитът на Lehman се отрази на САЩ. Това от друга страна най-вероятно би довело до колапс на гръцките банки.

Европейските политици изтъкват, че САЩ са твърдо против каквото и да е преструктуриране, независимо дали става дума за държавен дълг или за банка. Според тях, американците искат Германия да спре с приказките за преструктуриране и като краен резултат в Европа да се постигне пълен фискален съюз.

Подобно мислене обаче не е по вкуса на северноевропейските страни.

Някои инвеститори посочват, че сътресението, причинено от фалита на Lehman, е било резултат колкото на самия колапс на инвестиционната банка, толкова и на факта, че те не са разполагали с информация за безопасността на останалите банки. Ако това е вярно, предстоящите стрес тестове на банките в еврозоната са една добра възможност.

Ако стрес тестовете са достатъчно добри и отговарят на въпроса за експозицията на банките към суверенни дългове, тогава има добър шанс преструктурирането на дълга на страна от еврозоната или фалитът на малка банка да бъдат приети от пазарите сравнително спокойно.

Политиците трябва да преодолеят страха си от Lehman. Очевидно никой не иска да говори за следваща криза, но нашият несъвършен свят, в който облигационерите на банки и суверенни дългове са защитени от загуби, не може да продължи да съществува. Нещо трябва да се промени, посочва FT.