Нещо повече, проблемите пред икономическата активност, банковата система и дълговите пазари се задълбочават, тъй като чуждестранните инвеститори продължават да напускат периферията на еврозоната и да търсят сигурността на ядрото.
Частните и публичните дългове остават високи и вероятно неустойчиви. В крайна сметка загубата на конкурентоспособност, която доведе до големи външни дефицити, остава нерешен проблем. В същото време негативните демографски тенденции, слабата продуктивност и забавянето на структурните реформи ограничава потенциалния растеж. В краткосрочен план бюджетните икономии, ниските заплати и реформите ще имат рецесионен и дори дефлационен ефект.
Междувременно валутният съюз ще остане неустойчив, докато еврозоната не предприеме стъпки към по-цялостна интеграция. В противен случай общността е изправена пред опасност от дезинтеграция. В момента, когато европейските лидери направиха своите предложения за банков и фискален съюз обаче Германия предпочете да забави темпото.
Германските лидери се страхуват, че споделянето на рискове при задълбочаване на интеграцията (рекапитализацията на банки чрез ESM, централизираното застраховане на депозитите в еврозоната, по-големите фискални правомощия на ЕС и споделянето на дълговете) ще доведе до политически неприемлив "трансферен съюз", в който Германия и някои други страни едностранно и перманентно ще трябва да субсидират периферията.
За момента Германия не желае да признае, че един успешен валутен съюз по модела на САЩ би включвал банков съюз със сериозни механизми за споделяне на рисковете и фискален съюз, който да гарантира, че евентуални шокове за националните правителства се абсорбират от федералния бюджет. САЩ са също така и трансферен съюз, в който богатите щати субсидират бедните непрекъснато.
Наистина през 2013 г. редица екстремни рискове, като например Гърция да бъде изгонена от еврозоната или пък Италия да изгуби достъпа си до пазарите, значително намаляха. Кризата обаче не е решена и една поредна година на половинчати действия може да съживи тези рискове в доста по-остра форма през 2014 г.
За съжаление кризата в еврозоната вероятно ще ни съпътства и през следващите години и опасността от преструктуриране на дългове на страни от еврозоната или дори тяхното изгонване ще остане реална.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Румъния не е готова за еврото, не изпълнява нито един критерий
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак
ЦСКА се промъкна до плейоф на ЛЕ след загуба с 1:3 от Макаби Тел Авив


преди 13 години Към автора на статията - ако може да се направи една ретроспекция на заглавията свързани с Рубини от 2008 година насам. Нещо като РубиниМетър - колко пъти е наставал края на света/ европа / еврозоната и т.н. и какъв е резултата :-)Защото имам усещане, че болшинството от авторите във форума имат по - голяма познаваемост и заслужават повече внимание. отговор Сигнализирай за неуместен коментар