Ще свърши ли кризата в еврозоната през 2013 г.?

“Имаме нужда от увеличаване на заплатите и пенсиите с над 5 на сто годишно, както и ръст на обезщетенията. Само ако в Германия стане по-скъпо, ако страната изгуби конкурентоспособността си спрямо другите членки на еврозоната, можем да поправим това фундаментално различие в конструкцията на паричния съюз”, коментира той.

Бофингер, подобно на Барозу, е сред поддръжниците на идеята за споделянето на дълга в еврозоната – мярка, която ще осигури евтин ресурс за затруднените държави от валутната общност. Това обаче категорично се отхвърля от германския канцлер Ангела Меркел.

През следващите месеци европейските лидери обаче ще трябва да постигнат споразумение и да начертаят пътната карта за интеграцията на страните от еврозоната. Основният въпрос е свързан с бюджетния контрол.

Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън се очаква да създаде най-сериозните пречки пред задълбочаването на интеграцията. Той вече обяви, че вероятно ще наложи вето върху евентуални промени на европейските договори, освен ако страната му не получи някои отстъпки, свързани с регулациите на финансовите пазари.

И докато споровете за правомощията и компетенциите на Брюксел продължават, винаги има вероятност гласоподавателите от периферията на паричния съюз да изгубят търпение. Предстои Кипър да получи спасителна помощ, а може да се стигне и до трети спасителен пакет за Гърция.

В Италия пък изборите през февруари са източник на нова несигурност за перспективите пред страната, въпреки че експертното правителство на Марио Монти я измъкна на повърхността и я запази в състояние на платежоспособност.

Най-сериозно притеснение през тази година обаче буди Франция, според германския икономист Ларс Фелд. “Френското правителство не направи нищо, за да повиши конкурентоспособността на икономиката. Това е страната, която работи най-малко в тази посока”, коментира той.