Защо безпокойството относно Китай има смисъл

Не съм достатъчно интелигентен, за да разбера поведението на пазара, но той със сигурност е в депресия, пише Мартин Уулф за Financial Times. Зад това изглежда стоят опасенията за Китай. Прав ли е пазарът да се безпокои? Накратко, да.

Човек трябва да прави разлика между това, за което си струва да се притеснява, и това, за което не е нужно. Спадът на китайския фондов пазар е във втората категория. Това, което притеснява, е мащабът на задачата, пред която са изправени китайските власти на фона на очевидната им неспособност да се справят добре със спукването на един обикновен борсов балон.

Фондовите пазари наистина са в корекция, начело с китайския. Между своя пик през юни и вчера индексът Shanghai спадна с 43 на сто. И все пак китайският фондов пазар остава с 50% над нивата от началото на 2014 г. Спукването на втория китайски борсов балон в рамките на едно десетилетие обаче не е завършено.

Китайският пазар е по-различен. В по-голяма степен от останалите пазари той е едно казино, в което всеки играч се надява да намери "по-голям глупак", на когото да продаде надценените акции, преди да е станало твърде късно. Такъв пазар е обречен да бъде изключително нестабилен. Неговите капризи обаче трябва да разкрият нещо за китайската икономика като цяло.

Събитията на китайския пазар са от широко значение по два свързани начина. Единият е, че китайските власти решиха да заложат значителни ресурси и дори своя политически авторитет върху техния (изненадващо неуспешен) опит да спрат спукването на балона. Другият е, че те трябва да са били принудени да го направят поради загриженост за икономиката. Ако те са достатъчно притеснени да заложат на такава отчаяна надежда, всички останали трябва също да се притесняват.

Основание за безпокойство дава и решението на китайските власти да девалвират юана на 11 август. Само по себе си това също е маловажно събитие, като общото кумулативно обезценяване спрямо щатския долар е само 2,8 на сто до момента. То обаче има значителни последици. Китайските власти търсят пространство да намалят лихвените проценти, което се случи във вторник. Това отново подчертава опасенията за здравето на икономиката.

Друг възможен извод е, че Пекин може да търси съживяване на експортно ориентирания растеж. Това е трудно да се повярва, тъй като глобалните последици ще бъдат катастрофални, но е разумно да се притесняваме за тази дестабилизираща възможност. Или пък китайските власти се готвят да толерират движението на капитали. Ако е така, САЩ ще попаднат в собствения си капан. Вашингтон иска либерализация на капиталовата сметка от страна на Китай. Вследствие на това може да се наложи да изтърпят дестабилизираща краткосрочно последица – отслабващ юан.

Последните събития трябва да се разглеждат в контекста на по-дълбока загриженост. Въпросът е дали китайските власти могат да осигурят преминаване от една инвестиционно ориентирана икономика към такава, доминирана от потреблението, докато поддържат съвкупното търсене. Ако се окаже, че могат, то икономиката ще поддържа растеж от 6-7 на сто. Ако те не могат, има заплаха от икономическа и политическа нестабилност.

Икономиката на Китай вече се забави. Говоренето за "нова нормалност" отчита тази реалност. Според Consensus Economics средната алтернативна прогноза за растежа показва ръст от само 5,3 на сто годишно през четвъртото тримесечие (виж графиката).

Според официалните данни брутните инвестиции в основен капитал са били 44 на сто от брутния вътрешен продукт през 2014 г. Данните за инвестициите е по-вероятно да бъдат верни, отколкото тези за БВП. Но има ли икономически смисъл за една икономика да инвестира 44 на сто от БВП и все още да расте с едва 5 на сто? Не. Тези данни предполагат ултраниска, ако не и негативна, пределна възвръщаемост. Ако е така, то инвестициите може да спаднат рязко. Това може и да не намали потенциала за растеж, при условие че непродуктивните инвестиции са ограничени, но ще доведе до срив в търсенето. Всичко, което китайските власти правят, сочи, че те са загрижени точно за това.

Тревогите за дефицит на съвкупното търсене не са нови. Те датират от началото на финансовата криза, която срина търсенето за китайския износ. Ето защо Китай предприе собствен инвестиционен бум. Забележително (и обезпокоително) делът на инвестициите в БВП нарасна с намаляване на потенциалния растеж. Това не беше устойчива комбинация в по-дългосрочен план.

Това сега изправя китайските власти пред три огромни икономически предизвикателства. Първото е разчистване на наследството от последните финансови дисбаланси, като се избегне финансова криза. Второто е преструктурирането на икономиката, така че да е по-зависима от частното и публичното потребление и по-малко зависима от изключително високи нива на инвестиции. Третото е постигането на всичко това при запазване на динамичен растеж на съвкупното търсене.

Последните събития имат значение, защото те показват, че китайските власти все още не са разработили начин за справяне с тези три предизвикателства. По-лошо, средствата, които те опитваха през последните седем години, само влошиха положението. Може би пазарът осъзна колко трудно ще бъде това и колко дестабилизиращи могат да са някои от мерките на властите. Те включват валутна обезценка, ултраниски лихвени проценти и дори програма за вливане на ликвидност от централната банка чрез изкупуване на ценни книжа от пазара. Ако случаят е такъв, то сътресенията на пазара не се безпочвени. Глобалното пренасищане на спестявания може да се задълбочи, което ще засегне всички.