Световната икономика: Само опасения, без паника

През последните няколко седмици финансовите пазари някак се успокоиха след срива от началото на годината. Спадовете обаче възстановиха дебатите около устойчивостта на фундаментите на глобалното възстановяване и какво биха могли да направят правителствата и централните банки, пише FT в свой анализ.

През миналата седмица чухме още две мнения, които в известен смисъл имат много допирателни. Първото е на Международния валутен фонд (МВФ), който засили песимистичните гласове за слабото търсене в глобален мащаб, отлива на капитали от развиващите се пазари и дълбоката несигурност около икономиката на Китай, заради които бяха занижени и очакванията за глобалния икономически растеж.

Втората позиция е на Института за международна икономика Peterson, в който е бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшар. В доклада на института се посочва, че опасенията за структурни проблеми са прекалени, защото растежът в повечето от водещите икономики (без Китай) не се основава на нарастваща публична и частна задлъжнялост, ръстът на сектора на услугите се засилва, за да поеме дисбалансите в производствения и търговски сектор, които обаче са по-ниски, отколкото преди десет години.

Някои от заключенията на института особено за Китай, са доста оптимистични за една икономика, обхваната от несигурност. Основателно се изтъква обаче, че не е имало особени причини за разпродажбите от началото на годината, както и че е мъдро решение да не се вярва много както на краткосрочната нестабилност на финансовите пазари, така и на разпалените критици на централните банки и финансовите министерства, посочва изданието.

МВФ и икономистите от Peterson може и да имат различна версия за устойчивостта на икономиката, но по отношение на подходящия отговор, изразен в политиката, имат жизненоважна допирна точка. И в двата доклада се твърди, че политиците трябва да са готови да увеличат стимулите допълнително и да не се поддават на пораженчество или на оплакванията на пазарите.

Оплакванията са под няколко форми, включително че централните банки изкуствено занижават разходите по заемите, като че ли има някакво естествено ниво за лихвените проценти, допълва изданието.

Друго оплакване е, че количествени улеснения водят до намаляване на доходността от облигациите и повишаване на цените на активите. В това има голяма истина, но със сигурност е по-добре цените на акциите да са по-високи, отколкото да настъпи нова рецесия.

И още една критика: че по-свободна парична политика е игра с нулев резултат, тъй като тя работи само през отслабващите валути. Няма съмнение, че каналът на обменните курсове може да бъде важен, но той изобщо не е единственият маршрут, по който количествените облекчения стимулират икономиката.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче изглежда се е поучила от тази критика, защото структурира промените в програмата за изкупуване на активи, за да сведе до минимум въздействието върху валутата.

Колко инерция ще набере възстановяването и колкото дисбалансите и структурните проблеми ще продължат да заплашват растежа, това не може да се каже със сигурност. Това, което следва да движи постигането на консенсус, е че предприетите фискални и парични действия са помогнали на световната икономика да придобие най-малкото подобие на нормалност и политиците не трябва да се отказват точно сега.