Виновни са роботите

Или пък погледнете производството на стомана и други основни метали. От 1997 година САЩ са загубили 265 000 работни места в производството на основни метали - спад от 42 % - в момент, когато това производство скача с 38 %.

Миналата година Алан Колард-Уекслър от университета Дюк и Ян де Льокер от университета Принстън установиха, че Америка не е загубила повечето стоманодобивни места в полза на чуждестранна конкуренция или заради слаби продажби. Позициите в стоманодобива изчезнаха поради възхода на една нова технология: супер ефективни мини топилни, които правят стомана предимно от отпадъчни метали (скрап).

Революцията на роботите едва сега започва.

Boston Consulting Group прогнозира, че до края на 2025 година инвестициите в индустриални роботи ще нарастват с 10 % годишно в 25-те най-големи страни износители спрямо растеж от едва 2 % или 3 % през последните години.

Трудно е да се оспорва икономиката на роботиката. Когато продуктите бъдат заменени или осъвременени, роботите могат да бъдат препрограмирани доста по-бързо и по-лесно, отколкото могат да бъдат обучени наново хората.

А и разходите спадат: да притежаваш и да управляваш роботизиран оксиженист струва средно 182 000 през 2005 година и 133 000 долара през 2014 година и вероятно ще стане 103 000 долара до 2025 година, твърди Boston Consulting Group. Роботите ще свият разходите за труд с 22 % в САЩ, с 25 % в Япония и с 33 % в Южна Корея, сочат оценки на консултантската компания.

Главният изпълнителен директор Роналд де Фео наблюдава обрат в Kennametal, компания за промишлени материали с централа в Питсбърг. Усилията включват инвестиране на 200 до 300 милиона долара за модернизиране на заводите на Kennametal, закривайки в същото време 1000 от общо 12 000 работни места. Автоматизацията изземва някои тези места и ще посегне на още в бъдеще, казва Де Фео.

"Искаме да направим автоматизация и да оставим изтощението" да намали работната сила, обяснява той.

При посещение на завод на Kennametal в Германия Де Фео установил, че работниците пакетират на ръка. Той наредил 10 милиона долара за машини, за да бъде автоматизиран процесът в Германия и Северна Америка.

Стъпката, отбелязва той, ще произведе "по-добро качество на по-ниска цена" и "вероятно ще доведе до закривания на позиции и преназначавания".

Възходът на машините обаче носи позитиви на някои американски работници: засилената употреба на работи - наред с по-високите разходи за труд в Китай и други развиващи се страни - е намалила стимула за компаниите да преследват нископлатен труд по света.

Мултинационалните компании също така премислят как са разпространили производството
по света през 90-те години на миналия век и първото на десетилетие на този, когато бяха склонни да произвеждат части в различни държави и след това да сглобяват продукт в Китай или друга страна с ниски заплати. През 2011 година земетресението и цунамито в Япония, които нарушиха доставките на авточасти, и фалитът на южнокорейската корабна компания Hanjin Shipping, който блокира товари на пристанищата, разкриха риска да се разчита на обширни линии на доставки.