Мощен вот на доверие за Кипър от международните капиталови пазари

Сред промените със знак „плюс” изрично е посочена сделката за Кипърската кооперативна банка /Cyprus Cooperative Bank/, която бе финансовият проблем № 1 на правителството през това лято. „Добрата” част от нея бе придобита от третата тогава /вече втора/ по големина местна банка „Хеленик банк” /Hellenic Bank/, огромният размер на лошщите кредити бе прехвърлен в специално дружество, създадено от държавата. След дългата процедура и акционерни събрания на двете банки 31 август бе последният ден в съществуването на Кооперативната банка..

Добра оценка от S&P получава и продажбата на токсични активи от най-голямата кредитна институция на острова – Банката на Кипър /Bank of Cyprus/, както и новото банково законодателство, което ще помагне на трезорите да намалят неработещите си експозиции. „Очакваме също така, че различни други законодателни промени ще подкрепят усилията на кипърските банки за по-нататъшно намаляване на лошите активи в средносрочен план. Предполагаме, че допълнителната подкрепа за банковия сектор чрез баланса на правителството отсега до 2021 г. ще бъде умерена”, посочва международната агенция.

Оптимистични са и нейните прогонзи за развитието на кипърската икономика. Според прогнозите й страната ще завърши 2018 г. с ръст на БВП от 4%, с което ще достигне нивата отпреди кризата през 2011 г. Очаква се  икономическият ръст през 2019 г. да е 3.5% и средно 3% в периода 2019 - 2021 г.

Силният икономически растеж до 2021 г., благоразумната финансова политика и само умерената държавна подкрепа на банковата система ще позволят на правителството да управлява бюджетните излишъци и да спомогне за намаляване на високия частен и публичен дълг, като продължи усилията за икономическо възстановяване, се казва още в становището на международната агенция. Публичният дълг за 2018 г. се очаква да достигне 104.2% от БВП, а през 2019 г. да бъде намален до 99.5% от БВП. Високата задлъжнялост на частния сектор – от около 240% от БВП, обаче е един от най-големите рискове пред Кипър, за които S & P предупреждава.

Като друг потенциален риск агенцията сочи нарастващата концентрация на кипърската икономика само в два отрасъла - в туризма и строителството, въпреки че инвестиционната активност в тях се очаква да остане висока до 2021 г.

Строителният сектор регистрира ръст от 27% през миналата година в сравнение със 17% през 2016 г. Той идва най-вече от развихрилото се изграждане на острова на луксозни резиденции и небостъргачи заради повишеното търсене на имоти от чуждестранни инвеститори, кандидати за кипърско гражданство по т. нар. програма „Златна виза”. Експерти обаче предупреждават за опасността от спукването на нов „имотен балон” в резултат на предстоящи промени в условията за даване на европейски паспорт на бизнесмени от трети страни, каквито Еврокомисията обяви, че подготвя.

Четири поредни години туристическата индустрия, която е основният отрасъл на страната, е във възход, с рекордни увеличения на пристигналите туристи и реализираните приходи. За първите осем месеца на тази година туристическите пристигания в Кипър възлизат на над 2.7 млн., което е с 8% повече от същия период миналата година.

Правителството на Кипър побърза да капитализира повишаването на държавния рейтинг до инвестиционен клас, като още в понеделник обяви готовност да излезе на международните капиталови пазари с

нови 10-годишни държавни облигации

в размер на 1 млрд. евро.

Емисията бе реализирана във вторник /18 септември/, чрез големи банки като Barclays, JP Morgan, Morgan Stanley и Societe Generale, като имаше търсене за 5.7 млрд. евро. Така Кипър успя да привлече 1.5 млрд евро при лихвен процент от 2.4%, който е най-ниският постиган досега от страната при вземането на заеми. Кипърските облигации бяха закупени от 279 инвеститори, най-много сред които /42%/ са капиталови мениджъри, следвани от частни банки /40%/. 

Огромният интерес на международните финансови пазари бе приет от правителството като втори „вот на доверие” към Кипър и то само в рамките на дни. Факт е, че той е най-успешното досега излизане на страната на голямата финансова сцена. През 2014 г. и 2015 г., още когато беше под опеката на „тройката”, Кипър се върна предпазливо на пазарите.

След актуализирането на кредитния рейтинг от Standard and Poor's в инвестиционен клас Кипър ще се присъедини и към пазара на облигации на Европейската централна банка, в програмата й за количествени облекчения, известна като QE, съобщи Централната банка на страната. Стойността на допустимите кипърски облигации се изчислява в момента на 8 млрд. евро, но те ще важат само още няколко месеца, тъй като ЕЦБ обяви, че тази програма ще бъде преустановена през декември 2018 г.

Със заема, който Кипър взе при изгодните условия с новата емисия облигации, няма да се покриват дефицити и „дупки”, тъй като бюджетът има излишък, а ще се използва за рефинансиране на съществуващия дълг, поясни министър Харс Георгиадис. За изплащане на поети ангажименти до края на тази година Кипър има нужда от финансиране от 800 млн. евро, около 300 млн. от които са за погасяване на вноската по руския заем. До 2030 г. Министерството на финансите и Звеното за управление на държавния дълг са изправени пред много трудна задача, тъй като матуритетът на дълговете надвишава 1 млрд. евро годишно.