Отрицателните лихви – плюсове и минуси

От пет години насам европейските държави се опитват да рестартират болните си икономики чрез радикално краткосрочно лекарство – отрицателните лихви, пише Брайън Блекстоун за Wall Street Journal.

Вместо това се оказа, че централните банки не успяха да отбият икономиките от негативните ставки, които стават все по-постоянна характеристика на средата. Никоя от централните банки, които въведоха отрицателни лихви по време на европейската дългова криза, не се е върнала все още към положителните.

„Като цяло сме на обезболяващи и е много трудно да отвикнем”, коментира Тамаз Георгадзе, главен изпълнителен директор на берлинската компания Raisin, която осигурява платформа на потребителите и бизнеса за депозиране на средства към 77 банки в 25 страни.

Отрицателните лихви преобръщат нормалните разходи за кредитиране. Търговските банки трябва да плащат, за да държат средствата си в централните банки вместо да получават лихва. Това би трябвало да ги накара да отпускат евтини заеми на други банки, бизнеси и потребители, като същевременно налагат лихви върху някои депозити при тях. На теория това насърчава хората да заемат и харчат повече, и да спестяват по-малко, което трябва да стимулира икономиката до момента, в който негативните лихви вече не са необходими.

Неефективността на политиката на отрицателни лихви е знак за това колко слаб и уязвим е европейският икономически двигател. Тази политика заплашва пенсиите, създава риск от балони при недвижимите имоти и не потиска напълно призрака на дефлацията. Европейските банки страдат от слаб лихвен доход, което ги нарежда след американските по рентабилност и прави задачата им да финансират икономиката по-трудна.

Общественото негодувание расте в силни икономики като Германия и Швейцария, които не се нуждаят непременно от негативни лихви, докато тези, които се нуждаят, не виждат голяма полза. Непечеливши компании се задържат на повърхността, отклонявайки ресурси от по-печелившите, което повлиява на производителността. Неспособността на централните банки да повишат лихвите ги оставя с много малко оръжия при следваща криза.

Европейските икономически тревоги, заедно с други въпроси като имиграцията, очертават възможността крайнодесните партии да спечелят гласове за сметка на центристките на предстоящите евроизбори. Резултатите ще бъдат следени отблизо за евентуални знаци на разединеност в Европа.

Отрицателните лихви нямаха желания ефект за потребители като Ник Алтмюлер (42 г.), който работи в областта на маркетинга в Берлин. „Не харча много повече и не спестявам много повече”, споделя той. Той разпределя своите спестявания от 50 хил. евро между мобилни банки в Мюнхен и България, преследвайки 0,1 процентни пункта допълнителна доходност. „Това е нещо обичайно за мен”, казва той.