Инфлацията е най-голямата заплаха за инвеститорите в облигации

Доходността ще остане ниска продължително време, отразявайки скромните очаквания за растежа и инфлацията. Това е и свидетелство за наследството на количествените улеснения (покупката на финансови активи от централните банки - бел. прев.), чрез които репресията върху лихвените нива и волатилността на финансовите пазари изкриви насочването на капиталите и поведението на инвеститорите.

Насърчаването на паричните потоци към спекулативните инвестиции не донесе устойчиво икономическо възстановяване, а финансова система изпълнена с високи нива на дълг, която не може да толерира дори скромно повишение на разходите по заемите, като същевременно подкрепя зомби компаниите.

По този начин още един кръг на количествени улеснения и допълнително потискане на лихвите и волатилността през следващите 12 месеца може само да ускори началото на нова ера във финансовата система. Най-сериозната дългосрочна заплаха за инвеститорите в облигации е завръщането на инфлацията, която ерозира стойността на дълга. Някои централни банкери вече дадоха знак за по-голяма склонност към промяна на целта им от 2% инфлация годишно и възприемането на по-гъвкав подход.

Толерирането на периоди с доста по-висока инфлация надвисва, когато разчитането на паричната политика да осигури устойчив икономически растеж и да отстрани неравенството е поставено под съмнение заради призивите за повече фискални разходи.

Дейвид Бауърс и неговите колеги в Absolute Research Strategy отбелязват: „Светът се нуждае от по-силен номинален растеж, за да намали глобалната задлъжнялост. Той се нуждае от инфлация, като може да я получи, ако фискалната политика започне да доминира над монетарната.”

Изблик на устойчива инфлация би бил пагубен за инвеститорите в дългосрочни облигации с оскъдни купони. Той също така би преобърнал негативната връзка между акциите и облигациите от последните десетилетия, изменяйки избора при управлението на активи между двата класа и предизвиквайки дълбоки последици, сред които и значителна волатилност.

Както Бауърс и ARS отбелязват: „Това, което причинява най-много щети е нещо, което смятате за сигурен актив, а то се окаже, че не е."

Навлизайки в следващото десетилетие инвеститорите в активи с фиксиран доход трябва сериозно да помислят за момента, в който политиката на количествени улеснения бъде прекъсната.