Страховете от рецесия в САЩ са преувеличени

Кривата на доходността в САЩ се обърна, което води до притеснения от рецесия. Акциите поевтиняха, след като доходността по 10-годишните американски ДЦК падна под тази по 2-годишните. Въпреки че инверсията на кривата на доходността е предшествала всички следвоенни рецесии, не всички инверсии сигнализират за предстояща рецесия. Кривата беше равна през по-голямата част от 90-те години и дори се обърна за кратко през 1998 г., без да настъпи рецесия. Днес, предвид фундаменталната сила на икономиката, страховете от задаваща се рецесия са преувеличени, пишат Анди Паздър и Джон Хартли за Wall Street Journal. 

Брутният вътрешен продукт в САЩ нарасна с 2,1% през второто тримесечие, а клонът на Федералният резерв в Атланта прогнозира 2,2% годишен темп на растеж за третото тримесечие. Общоприетото определение за рецесия е две последователни тримесечия със спад на брутния вътрешен продукт (БВП), който се състои от четири компонента: потребление, държавни разходи, нетен износ и бизнес инвестиции.

Потреблението изглежда силно. Продажбите на дребно се увеличиха през тази година до юли, доверието на потребителите се възстанови, а производителността - продукцията за отработен час - претърпя едно от най-големите си увеличения от десетилетия. Когато настъпва рецесия първо се увеличават седмичните молби за помощи при безработица. В момента те не се покачват, като има повече свободни работни места, отколкото безработни. Като се има предвид тази сила на пазара на труда, увеличаването на потребителските разходи - които представляваха 68% от БВП през 2018 г. - е много по-вероятно от намаляването.

Държавните разходи представляваха 18% от БВП през 2018 г., като нараснаха с 3% през първата половина на 2019 г. на фона на нарастващите дефицити. Нетният износ намали БВП през миналата година с 3,3%, а за първата половина на тази отрицателният му принос е 3,1%.

Остават бизнес инвестициите, които представляваха 18% от БВП през 2018 г. Притесненията относно влиянието на търговската война с Китай върху разходите и веригите за доставки, съчетани със забавящия се глобален растеж, потиснаха инвестициите на бизнеса. Те спаднаха с 0,6% (сезонно изгладени) през второто тримесечие, въпреки скока през 2018 г., който последва намалението на корпоративния данък от 2017 г.

Търговската война все още не е изложила икономиката на САЩ на риск. Евентуалното драматично въздействие остава далеч, тъй като администрацията на Тръмп обяви по-нататъшно отлагане – до декември – на увеличението на митата върху китайски внос за 200 милиарда долара до 25%. Дори и с намалени бизнес инвестиции данните не сочат значителен икономически спад.

Трябва ли обърнатата крива на доходността да задейства предупреждение за рецесия? Може би не. Има причина да вярваме, че тя не е надежден показател за рецесия. Ерата след Голямата депресия беше свидетел на безпрецедентни изкривявания на пазара на ДЦК. Балансът на Фед в размер на трилиони долари след покупките на дългосрочни активи, известни като „количествено облекчаване“, оказа натиск надолу в дългия край на кривата на доходността. Анализатори от Фед оценяват, че количественото облекчаване може би е тласнало надолу доходността по 10-годишните книжа с цели 0,7 процентни пункта през 2019 г.

В допълнение към количественото облекчаване, 16-те трилиона долара в държавни облигации с отрицателна доходност по света натискат доходността по дългосрочните американски ДЦК, след като последните представляват по-желан вариант за чуждестранните инвеститори.

Освен това Министерството на финансите е избрало да финансира бързо нарастващия дълг на САЩ чрез издаване на голям обем от краткосрочни съкровищни ДЦК, оказвайки значителен натиск нагоре върху доходността в късия край на кривата.

Тази комбинация от натиск за понижаване на дългосрочните лихви и повишаване на краткосрочните изкривява кривата на доходността, която вече изобщо не отразява фундамента на икономиката, като я прави ненадежден предвестник за рецесия.

Също така е важно да се помни, че е имало две основни причини за рецесия в следвоенния период: финансови дисбаланси (като балони в технологичния сектор или пазара на жилища) и агресивно затегната парична политика. Сега е трудно е да се идентифицират някакви съществени дисбаланси (освен може би при нефинансовия корпоративен дълг), а Фед намалява лихвите.

На този етап, без съществено влошаване на данните от реалната икономика, обърнатата крива на доходността не би трябвало да предизвиква преувеличената реакция, която наблюдаваме на фондовите и облигационните пазари. Някой ден ще имаме рецесия, но не скоро.