Първата фаза на търговската сделка между САЩ и Китай е само временно примирие

Необходимо е само да разгледаме някои от краткосрочните политически приоритети в Китай и САЩ, за да разберем защо те избраха краткосрочно споразумение, на което му липсва достатъчно съдържание и стабилност, за да се превърне в трайно решение.

На фона на шумния процес по импийчмънт и риска от забавяне на икономиката в навечерието на президентските избори през следващата година, администрацията на Тръмп се стреми към категорична победа, толкова краткотрайна, колкото вероятно е предвидено. Китайският интерес се състои в печеленето на време за ускоряване на вътрешното преструктуриране, необходимо за намаляване на чувствителността към смущенията в търговията. Това е особено важно, когато краткосрочните стимулиращи мерки все повече противоречат на дългосрочните структурни реформи. Последното нещо, което Китай иска, е да се изправи срещу тройния ефект от търговска, инвестиционна и валутна война във време на огромна търговска уязвимост и след като ситуацията в Хонконг откри още една област на конфликт със западните икономики.

Съдейки по ценовите движения, изглежда, че валутните пазарите и тези на облигации разбират това по-добре от фондовия пазар. По-конкретно, първите два бяха много по-сдържани във възприемането на краткосрочните търговски облекчения като по-дългосрочно премахване на несигурността пред глобалния растеж.

Не е така при акциите, където благоприятното въздействие върху оценките (по-високи) и волатилността (по-ниска) надгражда върху влиянието на изключително приспособителните финансови условия, наложени от ултрастимулиращите мерки на Федерален резерв и Европейската централна банка. Някои показатели подсказват, че паричната политика на централните банки по света е най-разхлабената от началото на финансова криза. Всичко това дава възможност на акциите да пренебрегнат поредното влошаване на водещите индикатори за европейската промишленост, както и частичните признаци за възможно колебание в потреблението на домакинства в САЩ, несравнимо най-важната подкрепа за глобалния икономически растеж.

Инвеститорите трябва да използват повишаването на цените, за да търгуват с качество (по-специално да предпочитат компаниите с устойчиви баланси и силно генериране на кеш) и да предприемат следващата стъпка за постепенно преструктуриране на своите портфейли.

Регулаторите, вместо да вярват, че глобалните икономически условия сега ще се превърнат от насрещен вятър в попътен, би било разумно да продължат да налагат вътрешните реформи в подкрепа на растежа през този период на относителен мир.

Докато се надяваме на най-доброто, е по-добре да разглеждаме сделката от първа фаза само като краткосрочно примирие.