Ще може ли човечеството да се пребори с намаляващото население?

В своето неотдавнашно обръщение към нацията руският президент Владимир Путин отдели около 20 минути на предложение за мащабна конституционна реформа, предназначено да го задържи на власт за неопределено време, и около два пъти повече време за идеи, насочени към повишаване на раждаемостта. Това е характерно за европейските национално-консервативни правителства и дори за някои сравнително либерални, които предприемат политики в подкрепа на раждаемостта поради намаляващото население, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Може би те имат нещо наум. В работен документ икономистът Чарлз Джоунс от Станфордския университет създава някои модели, за да покаже, че така наречените родилни политики може да са „много по-важни, отколкото смятахме“ при определяне на това дали нациите и светът като цяло ще се окажат с намаляващо население и без икономически растеж, или със стабилен растеж както на населението, така и на икономиката. Интуицията зад моделите е, че растежът е по същество функция на способността на хората да измислят нови идеи и ако броят на хората спре да расте или спада, знанията престават да се разширяват.

В исторически план равнището на раждаемостта в страните с високи доходи е спаднало от 5 деца на жена на 4, 3, 2 и сега дори на по-малко. От гледна точка на семейството няма нищо специално относно „над две деца“ спрямо „под две“ и демографският преход може да доведе до това семействата да имат по-малко от две деца. Макроикономиката на проблема обаче прави това разграничение критично важно: то е разликата между Разширяващия се космос на експоненциален растеж на населението и жизнения стандарт и Празна планета, в която доходите стагнират и населението се стопява.

Данните за населението на Организацията на обединените нации показват, че равнището на раждаемост намалява рязко дори в онези части на света, където до съвсем скоро изглеждашете, че нивото никога няма да спадне под коефициента на заместване от 2 раждания на жена. Например в Азия това се очаква да се случи между 2055 и 2060 г. По-образованото население и повечето жени в работната сила означават по-малко деца, като това са фактори, които няма да изчезнат в обозримо бъдеще.

В Европа, разбира се, темпът на прираст на населението вече е отрицателен. В по-заможните страни спадът все още се компенсира от имиграцията от места, където се раждат прекалено много хора. Такъв е случаят в Германия и Франция. В посткомунистическата Източна Европа родилните политики са единственият очевиден начин да се забави намаляването на населението, засилено от емиграцията, която политиката на Европейския съюз за свободно движение на хора стимулира. Освен това политиките за повишаване на раждаемостта вървят ръка за ръка с национализма, като в редица източноевропейски страни избирателите, а впоследствие и правителствата, са предпазливи в опитите си да увеличат имиграцията.