Ще може ли човечеството да се пребори с намаляващото население?

Наистина по-новите данни изглежда водят до това заключение. В Полша програмата 500 плюс извади много семейства от бедността, но броят на ражданията в действителност спадна през 2018 г. Населението отново започна да намалява, след като се бе стабилизирало през 2017 г.

Междувременно в Русия краткият бейби бум до голяма степен се състоя в райони с най-малки икономически възможности - тези, където майчинският капитал отиде най-далеч. Някои от тези райони са в Северен Кавказ, регион с висок дял мюсюлмани, които традиционно имат висока раждаемост. Жителите на големите градове обръщат по-голямо внимание на общата икономическа ситуация и нематериалните ценности, като нивото на свобода и усещането, че децата ще имат по-добро бъдеще. Досега политиките на Путин не са дали голяма надежда на нито един от тези фронтове, а дори да бяха, нямаше да има гаранция, че Русия няма да последва западноевропейската тенденция за ниска раждаемост.

Въпреки че на теория политиките за насъчраване на раждаемостта изглеждат желателни, тъй като растежът на глобалното население се забавя, на практика няма такива политики, за които е доказано, че имат сигурен ефект. Както канадският политолог Ричард Тогман пише в „Национализиране на секса: плодовитост, страх и сила“, неговата скорошна история на раждаемостта: „Досега усилията за увеличаване на раждаемостта доведоха главно до промяна в тайминга на ражданията, но не и в общия брой родени бебета. Жестоки и тоталитарни режими като нацистка Германия и комунистическа Румъния не успяха да увеличат раждаемостта в дългосрочен план, както не успяха и множество по-умерени подходи в много други държави."

Според Тогман проблемът с родилните политики е, че те се основават на манипулирането на националната статистика, а не на проумяването защо нивото на раждаемост е ниско в конкретна държава или регион. „Правителствата почти никога не правят проучвания на различни демографски групи относно това, което всъщност би било необходимо, за да ги убедят да имат друго дете“, пише той:

Само чрез подробно проучване на местния контекст и с участието на онези, които програмите се смята, че обслужват, може да бъде постигната наистина ефективна родилна политика. По своята същност родилните политики разчитат на приноса на милиони хора, като наистина консенсусните усилия за промяна на репродуктивните практики могат да донесат голяма полза на хората, техните общности и държавата.

Поради тази необходимост от интелигентен замисъл и универсален принос нелиберални правителства като това на Путин или Орбан вероятно няма да излязат с най-добрите решения. В крайна сметка това означава, че човечеството може да измисли други начини за осигуряване на разширяващ се запас от знания и продължаващ растеж преди да разбули тайната за увеличаването на раждаемостта. Джоунс споменава няколко възможности в своя труд: да се произвеждат повече идеи с помощта на автоматизация или просто да се открие начин хората да станат безсмъртни.