Коронавирусът може да удари глобалния растеж

Не само китайските потребители могат да доведат до забавяне на глобалния растеж. Районът Хубей е огромна зона на вериги за доставки. Забраните за пътувания затрудняват работата на хората и функционирането на фабриките. Възможно е при достатъчно голямо прекъсване на веригите за доставки Китай да не успее да изпълни своите ангажименти за покупка на стоки съобразно търговската сделка със САЩ.

Това, разбира се, би имало геополитическо въздействие, особено в сектори, включително технологиите, които все още са сред най-тясно свързаните с китайския бизнес въпреки икономическото отделяне, което вече се осъществява между САЩ и комунистическата държава (тенденция, която „първата фаза” от търговската сделка няма да промени). Ако технологичният сектор започне да се колебае, това може да повлияе на енергийните и материалните компоненти, и от своя страна да бъде катализаторът за по-голямата пазарна корекция, която много от нас очакват от известно време.

Всичко това прави избухването на вируса точно този тип неочаквано задействащо събитие, от което много участници на пазара се опасяваха - те вече се притесняват от намаляването на маржовете на корпоративните печалби в САЩ, рекордната задлъжнялост, проблемите с ликвидността и отрицателната доходност.

Разбира се, възможно е пазарите да игнорират всичко това за още известно време. Може би Доналд Тръмп ще може да се похвали, точно навреме за изборите през ноември, че при неговото президентство индексът Dow Jones е достигнал 30 000 пункта. Но този потенциален пазарен връх би бил предизвикан от паричната политика и дефицитното харчене, а не от по-продуктивна стратегия на Белия дом.

Това подчертава един по-общ момент: каквото и да се случи с коронавируса, САЩ пропуснаха възможността, не само при Тръмп, но още след финансовата криза през 2008 г., да преформулират стратегията си за растеж, в идеалния случай до такава, основана на повече растеж на доходите, отколкото на инфлация при цените на активите. Това е единственият начин да се гарантира икономическата сигурност в дългосрочен план.

Китай също беше свръх зависим от дълга през периода след финансовата криза. Той също отгледа свои балони във всичко - от недвижимите имоти до облигациите на провинциите. Потреблението и трудовият пазар отслабваха още преди коронавирусът. Доверието в управлението, което вече отслабваше при президента Си Дзинпин, понесе нов удар с първоначалното омаловажаване на кризата от партията.

И все пак, каквото и влияние в крайна сметка да окаже вирусът върху глобалния растеж, фактът, че страховете от рецесия, които не стояха на дневен ред само преди седмица, сега се връщат, изразява нещо много важно.

САЩ все още имат голямо значение за световната икономика, но много по-малко, отколкото преди. Китай, от друга страна, има много по-голямо значение. Колко точно ще стане ясно с развитието на коронавируса през следващите седмици и месеци.