Икономиките след коронавируса ще са по-стабилни, но не толкова оптимални

Никой модел за прогнозиране не може да покаже какво се случва, когато половината от населението на света е блокирано за неопределен период. Това внезапно осъзнаване колко малко знаем е част от причината за потъването на фондовите пазари от март насам. Зад реакцията на инвеститорите от началото на годината се крие повече от обикновен страх. Няколко психологически уклона, до голяма степен прикрити, също се проявиха, пише за Financial Times Дидие Сен-Жорж, член на стратегическия инвестиционен комитет на парижката компания за управление на активи Carmignac.

Един от уклоните е прекалената увереност. Хаймън Мински, прочутият американски икономист, твърди, че самата стабилност може да породи нестабилност, като насърчава инвеститорите да поемат прекомерни рискове. В този смисъл крайната пазарна реакция беше „момент на Мински“ след десетилетие на намаляваща волатилност при акциите.

Това ни води до втори тип вредно психологическо пристрастие. В седмиците след като вирусът за първи път удари Китай в края на 2019 г. малцина на запад бяха твърде загрижени. Тази небрежност беше разбираема предвид географското разстояние, но тя отразяваше схващането, че светът е съставен от отделни населения с ясно изразени или противоположни проблеми и интереси.

Това „групово пристрастие“ накара европейците да бъдат необезпокоени от събитията в провинция Хубей и по-късно подтикна президентът на САЩ Доналд Тръмп да твърди, че епицентърът на епидемията се е преместил към Европа. Всеки знае, че по дефиниция епидемиите се разпространяват - особено в свят, който е толкова взаимосвързан. Но психологическият уклон надмогна това осъзнаване.

На следващо място идва недостатъчното разбиране на геометричната прогресия - при която числата се увеличават с пъти - за разлика от аритметичната, където те нарастват с определена сума. Ако нещо се повишава с 25% на ден, то ще се утроява на всеки пет дни. Хората имат проблем с асимилирането на това.

Може би затова повечето наблюдатели, включително инвеститорите, подцениха скоростта, с която се разпространяваше болестта, и не успяха да предприемат навременни действия. Щом разбраха колко изостават в реакцията си, те изпаднаха в паника.

Третият психологически уклон допринася за драматичния икономически ефект на пандемията, както и за скорошната слабост на пазара на акции. Става въпрос за проблема, който имаме при боравенето със статистически анормални рискове.