Икономиките след коронавируса ще са по-стабилни, но не толкова оптимални

Човешкият ум е склонен да оценява събитията във вероятностен план: ние се стремим да предвидим най-вероятния сценарий и след това да изградим приемлив доверителен интервал около него. От това следва, че това, което никога досега не се е случвало - крайна статистическа стойност - обикновено може безопасно да се игнорира.

Бедата е, че такъв подход пренебрегва анормални събития, които се случват много рядко - но които променят всичко, когато станат факт. Това обяснява защо град Помпей е бил създаден на както се е смятало сигурно разстояние от отдавна спящия вулкан Везувий; или защо Япония изгради атомни електроцентрали по крайбрежието си, уверена, че защитните стени са достатъчно високи, за да удържат нещо подобно на цунамитата, които страната бе изпитвала рядко в миналото.

Това пренебрежение към „черните лебеди” - непредсказуеми събития с голямо въздействие - винаги е съществувало. Но стремежът на модерното общество към оптимизация го засили. Изграждането на по-високи стени, отколкото някога е било необходимо по източното крайбрежие на Япония, за да се постигне голяма безопасност, не бе счетено за оптимално. Подобни критики имат общо с високата цена за справянето с глобалното затопляне.

По същия начин дублирането на веригите за доставки или въздържането от поемане на дългове, въпреки рекордно ниските лихвените проценти през последните 10 години, не бяха икономически оптимално поведение. Такъв избор щеше да направи системите по-малко продуктивни, но и по-малко крехки.

Спортистите на най-високо ниво са изключително силни, но също така са предразположени към контузии. Състезателните автомобили са фино настроени за високо представяне, но крехки спрямо всяко неочаквано въздействие. Има пряка връзка между оптимизацията и крехкостта. Присъщата крехкост на финансовите пазари - която е неизменна придружаваща характеристика на забележителното им представяне, на което те се радваха през изминалото десетилетие в резултат на неконвенционалната парична политика - до голяма степен обяснява защо те хлътнаха толкова лесно в резултат на коронавирусния шок.

В човешката природа е да се търси застраховка след катастрофата. Това означава, че потребителите, инвеститорите, бизнесът и правителствата вероятно ще излязат от настоящата криза с по-ясен статистически подход към управлението на риска през следващите години.

Ако това е така, тенденцията ще бъде домакинствата да увеличават спестяванията си, нискоразходното производство да бъде върнато обратно от чужбина, а финансовият ливъридж да излезе от мода. Може би това ще постави икономиките на по-сигурна основа, но растежът ще бъде по-бавен, компаниите - по-малко печаливши, а представянето на пазара на акции - по-скромно. С други думи, по-стабилни, но не толкова оптимални икономики.