Инвеститорите трябва да подготвят портфейлите си за коронавирусна дългова криза

Но действията за подкрепа от страна на регулаторите вече са мащабни, включително отлагане на плащания, директни парични преводи, облекчаване на споразумения, ниски лихвени проценти и покупки на корпоративни облигации. Групата на Г-20 се съгласи с „инициатива за временно спиране обслужването на дълга“ за най-бедните развиващи се страни.

Макар и забележителни, подобни мерки няма да предпазят инвеститорите от споделяне на част от капиталовите загуби, независимо дали това се дължи на фалирали компании или на развиващи се страни, които се нуждаят от повече от извънредни средства от двустранни и многостранни източници. Мнозина вече дадоха да се разбере, че очакват „участие на частния сектор“. Това най-малкото означава краткосрочно спиране на плащанията по лихви и главници.

Тъй като нито бързото възстановяване на доходите, нито повечето финансов инженеринг е вероятно да предотвратят увеличение на просрочията, най-доброто, на което можем да се надяваме в нарастващ брой случаи, може да бъде организирано, доброволно и съгласувано преструктуриране, като например обявеното наскоро в Еквадор.

Сложните преговори между Аржентина и нейните кредитори показват, че подобни сделки далеч не са лесни, особено предвид липсата на сплотеност между кредиторите. Но алтернативата - хаотичен дефолт - унищожава още повече стойност за длъжниците и инвеститорите.

Потенциалните щети не се ограничават до финансите. Смущенията на капиталовите пазари могат също да подкопаят и без това бавното икономическо възстановяване, като направят потребителите, които се тревожат за работатата си, по-пестеливи, и като насърчат компаниите да отлагат инвестиционните си планове в очакване на по-ясни икономически перспективи.

Инвестиционното предизвикателство през следващите месеци може да се измести от яздене на изключителната вълна от ликвидност, която повиши почти всички цени на активите, до навигиране през обща корекция на цените и сложни индивидуални просрочия.

Не е чудно тогава, че все повече мениджъри на активи набират средства с надеждата за разгръщане на двойна инвестиционна стратегия.

Първата включва изчакване на корекция, за да се купят солидни компании, търгуващи се на изгодни цени. Втората включва ангажиране с добре структурирано финансиране, дългово преструктуриране и обезпечено кредитиране, докато държавите и някои фалирали компании се опитват да се реорганизират и възстановят.

Борсовите подеми, движени от ликвидността са измамно привлекателни и обикновено водят до прекомерно поемане на риск. Този път в центъра са дребните инвеститори. Но следващият етап е това, за кото вече трябва да мислим. Това налага много по-внимателен поглед от инвеститорите, отколкото изискваха последните няколко месеца.