Големите фондове трябва да поведат промяната към дългосрочно инвестиране

Когато инвеститорите са обсебени от цените, корпоративните шефове имат основание да правят същото. С допълнителния стимул от ранното упражняване на опции върху предоставените им акции, те се стремят да повишат цената на акциите на компанията вместо да изграждат бизнеса за бъдещето. Сред начините за това са ограничаването на капиталовите разходи и развойната дейност, фокусирането върху проекти, които се изплащат бързо, обратното изкупуване на акции и увеличаването на дълга.

На гигантските фондове се пада тежестта да преминат към по-дългосрочно инвестиране в интерес както на обществото, така и на крайните им бенефициенти.

Като първа стъпка тези големи фондове трябва да измерват и дават отчет за използването на двете основни стратегии. Те трябва да дадат оценка на всеки подпортфейл, както и на общия, в диапазон от 1 за изцяло ценово инвестиране до 10 за такова, базирано само на бъдещите парични потоци, като това най-общо съответства на заложения инвестиционен хоризонт в години.

Разделянето на приноса на двете стратегии често може да бъде трудно, но това не е оправдание да не се прави. Яхащата тренда стратегия вреди на пазарите, докато другата ги подобрява. Фондовете се нуждаят също от по-ясно разбиране откъде идва доходността на мениджърите.

Данните за търговията и промените в състава на вложенията са добри показатели за това как се управлява портфолиото. Високият оборот при позициите показва къс инвестиционен хоризонт, както и склонността към покупки, когато цените растат.

Всяка форма на близко следване на индексен бенчмарк е всъщност хибридна стратегия, гарантираща оценка в средата на диапазона. Това е така, защото пазарните цени се формират от инвеститори, използващи и двете стратегии.

Оценяването помага също да се установят уменията на мениджъра. Фондовете ще имат по-добра представа откъде идват печалбите и загубите, и за какво плащат на мениджърите: за способността за фундаментално инвестиране или за късмета от следване на тенденциите. Анализът ще помогне също така да се докажат претенциите на мениджърите, че са истински дългосрочни инвеститори.

Оценката на инвестиционния хоризонт трябва да се превърне в един от стандартните показатели за описание на портфейл или фонд. Попечителите и ръководителите на фондовете като цяло отчитат частните и социалните ползи от дългосрочното инвестиране, като тази нова мярка ще им даде възможност да намерят варианти за осъществяването му. Това ще бъде най-добрият начин за справяне с късогледството в системата и далеч за предпочитане пред намесата от страна на регулаторите.