Големите фондове трябва да поведат промяната към дългосрочно инвестиране

Много от проблемите на съвременните финанси се коренят в хоризонтите, определяни по инвестиционната верига, пише за Financial Times Пол Уули, старши преподавател в London School of Economics и председател на Ricardo Research. 

Ключовите участници в тази верига са гигантските пенсионни, държавни и дарителски фондове, които назначават външни мениджъри на активи, които от своя страна инвестират в компании. Ако тези фондове инвестират частично или изцяло с краткосрочна перспектива, това изпраща ясно послание надолу по веригата и задава подобни стандарти в цялата капиталистическа система.

Къголедството е постоянна грижа на регулаторите и наблюдателите от десетилетия, но досега почти нищо не е направено за справяне с него. През последното десетилетие стратегическият хоризонт на корпорациите се скъси още, което ги прави особено уязвими на извънредни шокове като Covid-19.

Липсата на решение може да се обясни с неприемането на оперативно полезно определение. Предлагам да се използва мотивацията за закупуване на ценните книжа, а не периода на държането им, като определящата разлика между дългосрочното и краткосрочното инвестиране.

Всички инвестиции се свеждат до избор измежду две стратегии, реализирани по най-различни начини. Едната е купуването на ценни книжа, които са евтини спрямо очакваните им бъдещи парични потоци, което всеки предполага, че се прави с неговите спестявания.

Другата, странно, е почти точно обратното: купуване на ценни книжа, чиито цени напоследък нарастват или които са поскъпнали най-много, и в двата случая без това да отговаря на фундаменталната им стойност. Друга версия на това, макар и не толкова застъпена, е продажбата на активи, които напоследък поевтиняват.

Тази втора стратегия води началото си от това, което с основание би могло да се нарече „проклятието на бенчмарковете“. Повечето големи фондове делегират управлението на външни мениджъри на активи, като им задават индексни бенчмаркове, често с ограничения за това доколко възвръщаемостта може да се отклонява от тази на индекса. Вече е доказано, че съобразяването с бенчмарковете засилва погрешното ценообразуването, като принуждава мениджърите да преследват цените вместо фундаменталната стойност.

Инерционните инвеститорите, който яхат тенденциите, успешно отиграват тази стратегия, като тласкат цените нагоре, знаейки, че бенчмарковете вероятно скоро ще ги догонят. Инвестирането само на база цените обяснява много от лошите процеси, които текат на финансовите пазари. То е и основата на късогледството.