Напомпването на търсенето няма да вдигне производителността

Развитите икономики се радват на по-силно възстановяване, отколкото очаквахме преди няколко месеца. Това положително развитие произтича от подобрените здравни перспективи, силата на правителствата, които защитиха доходите при коронавирусните затваряния, и централните банки, благоприятстващи евтините държавни заеми. Но все още говорим само за възстановяване. Дори САЩ все още не са увеличили активността си до нивата отпреди пандемията, камо ли до очаквания преди това БВП, пише Крис Джайлс за Financial Times. 

Докато икономиките не надвишат устойчиво нивата на брутния вътрешен продукт, прогнозирани преди Covid-19, никой не бива да използва фразата „силно възстановяване” като нещо, което е постигнато. За да успеят, развитите икономики трябва да повишат производителността на работната си сила. Само с по-ефективни икономики ще можем да увеличим заплатите, да вдигнем жизнения стандарт и да обслужваме пандемичните дългове без допълнително напрежение.

Но производителността е ахилесовата пета на всички водещи икономики през този век. Във Великобритания темпът ѝ на растеж спадна с 1,76 процентни пункта след 2005 г. - от 2,21% средногодишно през предходното десетилетие до само 0,45%. Спадът в САЩ беше почти толкова стръмен, докато в Япония понижението е най-ниско - 0,8 пункта годишно.

Ново проучване на Оксфордския университет се опитва да разреши много от тези въпроси с внимателно използване на международни данни и приемане, че никога не може да има ясен отговор. То успява да изключи някои възможни причини, като например спад в  квалификацията на служителите, което изглежда има значение само в Германия, или неправилно измерване на данните, което обяснява само частица от кризата с производителността.

Вместо това авторите идентифицират причини, които са значителни като въздействие и общи за всички страни. Това са по-ниският ръст на инвестициите във всички форми на капитала - цифров, машини, транспортно оборудване и нематериални активи - и влошеното функциониране на капитализма. Проблемът с растежа на инвестициите се разделя приблизително на две равни части между цикличен компонент, причинен от липсата на търсене след финансовата криза, и структурни сили като преминаване към нематериални инвестиции, където забавянето на растежа е по-вредно за по-широкия икономически напредък. Другаде, по-дълбоко вкоренени недъзи на системата намалиха конкурентния натиск, което позволиха на компаниите да увеличат маржовете на печалба без нормалното подобряване на ефективността.

Тези усилия са полезни, защото ни дават рамка за преценка на политиките за възстановяване след Covid-19, които държавите въвеждат. Простото преследване на „по-интензивна” икономика чрез напомпване на търсенето и надеждата, че растежът на производителността ще го последва, едва ли ще успее. Този елемент, според проучването, представлява най-много 0,4 процентни пункта от спада, така че по-голямото търсене и повечето разходи трябва да бъдат съчетани с опит за подобряване функционирането на икономиките чрез засилване на конкуренцията (оттегляне на комфорта, на който се радват компаниите) и подновен ангажимент към глобализацията.

Авторите показват, че има определени стъпки, които държавите могат да предприемат, за да подобрят живота на своите граждани, а не да се надяват, че новите технологии ще породят производителна вълна, която просто може да се яхне. Администрацията на Байдън, например, може да получи висока оценка за подпомагането на търсенето и опитите за увеличаване на инвестициите, но все още не изпълнява ангажимента си за по-голяма международна конкуренция с търговската си политика „Купувай американското“.

Икономическият свят е твърде често разкъсван между тези, които защитават силното търсене, и онези, които искат политиките от страната на предлагането да върнат динамиката от последните десетилетия. Истината е, че и двете части са необходими, но дори и това не може да гарантира успеха.