Малко по-рестриктивната парична политика не означава затегната политика

Промяната в глобалната парична политика, която е в ход, е повече фина еволюция, отколкото революция. Въпреки всичкото говорене за завой към по-високи лихвени проценти, условията вероятно ще останат относително разхлабени за години напред в икономиките, които имат най-голямо значение, пише Дениъл Мос за Bloomberg.

Централните банки е малко вероятно да възприемат нови агресивни подходи за стимулиране на растежа и подпомагане на пазарите; глобалната експанзия през 2021 г. се очаква да бъде една от най-силните от десетилетия след най-лошите данни от почти век миналата година. Това не е същото като последващо затягане. Връщането към това, което представляваше нормалното преди пандемията, е на години разстояние. Трите институции, които традиционно доминират монетарния пейзаж - Федералният резерв, Европейската централна банка и Японската централна банка - не са се насочили особено бързо нанякъде. Дори Китай, който не направи толкова много в разгара на рецесията, действа предпазливо.

Говоренето за затягане почива отчасти на някои сложни примери. Турция често е цитирана, защото регулаторите звучат рестриктивно след огромното увеличение на лихвените проценти миналата година, което имаше за цел да спре колапса на валутата и да обуздае наистина високата инфлация. Турция приключи 2020 г. с най-високите разходи по заемите сред Г-20, а ръководните й редици бяха прочистени. Тези екстремни събития правят страната по-скоро изключение. Нова Зеландия също е в съзнанието на инвеститорите от май месец, когато регулаторите очертаха ръст на лихвите през 2022 г. Тези прогнози бяха лансирани от инвеститорите. И все пак Резервната банка на Нова Зеландия предложи много условности. „Говорите за втората половина на следващата година. Кой знае къде ще сме дотогава?“, каза гуверньорът й Ейдриън Ор в края на май. (Струва си да чуете този брифинг.)

Това не означава, че няма движение на монетарния фронт. Австралийската резервна банка може да започне скоро да оттегля една от своите извънредни програми. В същото време банката се очаква да продължи количественото си облекчаване, а гуверньорът й Филип Лоу многократно е заявявал, че вдигането на основната й лихва е вероятно след години. Южна Корея, която се радва на стабилно възстановяване благодарение на износа на технологии, може да увеличи ставките до края на годината. Важно ли е това? Абсолютно. Управителя на централната й банка подчерта наскоро, че при основна лихва на рекордно ниските 0,5%, една или две стъпки над извънредното ниво не трябва да се разглеждат като затягане. Канада започна да намалява своите покупки на активи.

Въпросите, с които Австралия и Южна Корея се борят, обхващат по-широка дилема. Регулаторите трябва да признаят, че икономиките възвръщат здравето си, финансовите пазари като цяло се стабилизираха, а инфлацията се засилва. Продължаването без каквато и да е корекция, кокото и нюансирана и постепенна да е тя, не е надеждно. Те също така казват, че повишената инфлация едва ли ще продължи дълго и че пазарите на труда не са напълно излекувани. Това е деликатен баланс и за най-умелите централни банкери. Добрата новина за Сидни и Сеул е, че съдбата на света не стои точно върху техните рамене.

Тази отговорност се пада на Федералния резерв. Въпреки че някои инвеститори се уплашиха, когато Фед прогнозира двукратно увеличение на лихвените проценти през 2023 г., висши служители подчертаха схващането си, че инфлацията ще остане под контрол и скоковете в цените няма да продължат. Фед тепърва ще разкрива график за оттеглянето на покупките на активи. По-високата лихва по федералните фондове е нещо в много дългосрочен хоризонт. (Не обръщам много внимание на шепата президенти на регионалните клонове на Фед, излагащи сценарии, при които лихвените проценти се повишават през следващата година. По-важното е, че висшите ръководители подкрепят хлабавата политика.)

Китайската народна банка, която често се представя, че е една крачка пред американската централна банка, действа предпазливо. Пекин ограничава стимулите, но внимава да не прекали, отчасти от страх от по-голям приток на капитали, който би оскъпил юана. След мощно възстановяване от спада в началото на 2020 г., китайската икономика може би започва да се забавя или поне да се консолидира. И докато цените на производител галопират, потребителската инфлация остава приглушена. Китай, който не разхлаби монетарната политика толкова агресивно, колкото Фед, едва ли ще станe открито по-рестриктивен.

Монетарната гимнастика от началото на 2020 г. нямаше как да продължи вечно. Но лесните пари не са приключили. Не бъркайте действията в кулоарите с основното събитие.