Добрата новина е, че - със спредовете спрямо държавните облигации, изглеждащи по-малко слаби - пазарите ще се отворят отново през новата година благодарение на отложеното търсене от инвеститори, които искат да се диверсифицират в посока корпоративен дълг. Не всичко е лошо за корпоративните емитенти: доходността на държавните облигации се коригира надолу, така че общите разходи за емитиране би трябвало да бъдат малко променени. Ако икономическият климат остане благоприятен, едно лошо тримесечие ще може лесно да се пренебрегне. Като цяло, с няколко фактора, ограничаващи емитирането, корпоративните спредове и активността трябва да бъдат сравнително добри през 2022 г. - ако оставим настрана новите ковид варианти.
Компаниите, които трябваше да издадат дълг, вече се възползваха от невероятно благоприятните условия, предоставени от огромните пандемични монетарни и фискални стимули за възстановяване - като изобилието от евтино финансиране увеличи склонността към заемане при много по-дълги матуритети. Анализаторите на Unicredit отбелязват, че средният матуритет на средносрочните и дългосрочните държавни облигации в еврозоната се е повишил до рекордното ниво от почти 11 години през 2021 г., въпреки че очакват това да започне да се обръща през следващата година. Матуритетът на корпоративния кредит естествено последва тази тенденция.
Банките също изглеждат в добро здраве, тъй като инвестиционното банкиране стимулира растежа на печалбите им. Те имат широк достъп до заеми с трилионите евро щедра монетарна политика на Европейската централна под формата на целеви операции по дългосрочно рефинансиране. Това означава много възможности за компаниите да структурират своите дългови нужди.
S&P Global Ratings очаква делът на дефолтите при компаниите със спекулативен рейтинг да се понижи още - от 3,3% на 2,5%; при техният сценарий за бичи пазар този дял може да спадне до 1,5%. Въпреки че тази година имаше 13 дефолта в Европа, това е значително подобрение спрямо 42-те кредитни събития през 2020 г. Подобренията на рейтинги надвишиха влошаванията. Стимулите действаха като голяма защитна мрежа.
При вероятното покачване на лихвените проценти в САЩ и Обединеното кралство европейските кредитни спредове биха се възползвали. Ако икономиките продължат да растат, корпоративният дълг ще изглежда по-добре в сравнителен план поради нарастващите печалби, за разлика от правителствата, с техните постоянно нарастващите дългови тежести. Освен това корпоративните емисии ще намалеят по естествен път, ако доходността се повиши и заемите станат по-скъпи. ЕЦБ също така се ангажира да купува много по-малко държавен дълг през 2022 г., като част от своите програми за изкупуване на активи.
Супер ниските лихви позволиха на компаниите да рефинансират евтино дълговете си - и мнозина се възползваха от възможността. Но този прозорец може би се затваря. Ще е необходимо значително увеличение на сливанията и придобиванията, за да се види фундаментално повишаване на корпоративното търсене за ново финансиране. Като цяло, 2022 г. трябва да бъде по-нормална за инвеститорите в корпоративни облигации след люшканията през последните две години.


Нова катастрофа на АМ "Тракия": Кола се заби в камион
Новите градоустройствени правила във Варна започват от "Чайка"
На пазара: Търговци вадят неразопаковани касови апарати при проверка от НАП
КЗП заплаши енергото: Ако надпишете сметките, ще използваме целия обем на правомощията си срещу вас
Осъдиха мнима хазяйка, отдала чужд имот във Варна на 10 различни души
Пазарите, а не правителствата, разрешиха кризата с критичните суровини
Форисие: Продължаваме разговорите с Китай
Форисие: Франция остава най-привлекателна за туристи в света
Форисие: Няма смисъл да се променя духа на Търнбъри
Компаниите в България вече наемат хора само при доказана необходимост
Новата Dacia Sandero ще е електрическа, с над 400 км пробег
Дори здравият хибриден двигател на Toyota има слабо място
Топ 10 на най-бързо ускоряващите коли в света
Honda очерта два пътя за бъдещето си
Защо педалът на спирачката вибрира
Манолова иска график за възстановяване на парното и топлата вода
Проектът за 40 информационни табла по "Тракия" бил спрян заради липса на пари
Променят градския транспорт в София заради ремонти
Скандал: Печели ли Динко от Ямбол на гърба на пострадалите в катастрофата на АМ "Тракия"?
Шишков: Подготвяме интелигентна система за безопасност на "Тракия"