Предизвикателствата пред съвременната война

Преди три десетилетия канадският антрополог Хю Гастърсън се внедри сред американски учени по ядрените оръжия в изследователски център в Калифорния с цел да разбере какво ги движи, пише Джилиън Тет за Financial Times.

„Когато мислите за антрополози, вие [обикновено] си представяте хора, които изучават канибали в Нова Гвинея“, каза Гастърсън през 2016 г. „Исках да знам защо някой, когато завърши университет, би искал да отдаде остатъка от живота си на проектиране на оръжия, които могат да убият милиони хора. Какво е усещането да правиш това, за да си изкарваш хляба“, посочва той.

Констатациите на Гастърсън са изключително навременни сега, когато войната в Украйна продължава. Защото това, което той откри, след като живя в този сенчест свят в продължение на няколко години, е, че светогледът на учените в областта на оръжията е различен от това, което е очаквал.

„Предполагах, че те ще бъдат десни републиканци. Сгреших”, спомня си той и казва: „Повече от тях бяха либерали. Мнозина бяха активни в движенията за граждански права, допринасяха за екологични каузи. И около 70 процента от учените, с които разговарях, бяха активни християни“.

„Те не бяха политически идеолози, а го правеха заради някакъв прагматичен смисъл“, добавя той. По-конкретно, учените смятаха, че „ядрените оръжия поддържат мира, че те създават устройства, които просто прагматично принуждават страните да се държат правилно и да не се нападат една друга“.

Това може да изглежда странно за някои. Но историята на Гастърсън разкрива два важни момента: първо, винаги е опасно да се предполага, че познаваме вътрешната логика, движеща другите. И второ, доколкото съвременната война включва всякакви различни професии и специализации, ние не винаги обръщаме достатъчно внимание на по-малко известните.

През последните седмици медиите обстойно отразяваха живота на руските войници по фронтовата линия в Украйна. Армия от граждански журналисти използва смартфони, за да записва зверствата, както и по-обикновени подробности от живота в разкъсаната от война страна.

Междувременно украински разузнавателни екипи, хакери-доброволци и онлайн разследващи, като Bellingcat, засякоха комуникации в руските социални медии и хакнаха правителствени бази данни, публикувайки своите констатации онлайн. Нетният резултат е безпрецедентен поглед в реално време към това, което оформя тази кинетична война.

Това е не само удивително, но също така дава възможност на разследващите да събират материали за наказателно преследване на военни престъпления. Въпреки това, както изследователите на Bellingcat знаят твърде добре, фокусът върху руските войници в Украйна разказва само част от историята.

Помислете за ракетните удари. Доскоро предполагах, че мунициите, поразяващи Украйна, се изстрелват от места в близост до целите. От екипа на Bellingcat обаче ми казаха, че наскоро са влезли в публични и частни руски бази данни и са установили, че много от военните, които програмират ударите, се намират надалеч, чак до Санкт Петербург.

Досега тези лица са били почти напълно анонимни, тъй като техните звена работят под фалшиви имена. Но през следващите дни Bellingcat планира да публикува имената на тези отдалечени пилоти на ракети в опит да представи по-точно кой наистина води тази война.

Това е полезно упражнение, не на последно място, защото подчертава променящия се характер на войната през 21 век. И това поражда у мен въпроси: какво мислят тези отдалечени руски пилоти за работата си? Дали те, подобно на американските ядрени учени, намират успокояващи начини да обосноват мисията си? Как се справят с противоречията? 

Антрополозите вече зададоха тези въпроси на американски войници, които работят с дронове и роботи. В книгата си „Виртуална война“, публикувана този месец, Роберто Гонзалес разказва за факта, че някои военни служители в САЩ са толкова подозрителни към тези машини, че екипи от психолози са били привлечени, за да решат този „проблем с доверието“, докато други части са станали толкова дълбоко привързани към роботите, че са ги татуирали и дори са им правили погребения, когато „умрат“, т.е. се развалят.

Друг антрополог, Хосеба Зулайка, се потопи в общността на военновъздушната база Крийч в Невада, разкривайки подобни противоречиви нагласи. Фактът, че управляващите дроновете са далеч от техните мишени, ги предпазва от известен натиск, но липсата на контекст и ужасът от убийството на грешен човек понякога заради неправилно разузнаване предизвикват дълбоки психични белези, както е документирано от наскоро публикувано разследване на New York Times.

„Американските оператори на дронове понасят огромно психологическо напрежение - а в някои случаи и посттравматично стресово разстройство - докато участват във виртуална война през деня… преди да се върнат в при семействата си в предградията на Невада“, отбелязва Гонсалес в книгата си. Това важи ли в момента за онези руски ракетни оператори в Санкт Петербург? Не знаем. Но дори в мъглата на войната си струва да са погледне в сенките.