Вярвате или не, три лъча на надежда проблясват за пазарите

Заключението, че първата половина на годината бе болезнена за инвеститорите, ще е доста меко казано. Те записаха големи загуби по притежаваните акции, корпоративни облигации, облигации на развиващи се пазари, криптовалути и други активи. И през по-голямата част от последните шест месеца те не получиха защита от държавните облигации, чийто традиционни характеристики за справяне с риска този път също дадоха път на големи загуби, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан.

И наистина, с изключение на петрола и някои други суровини, картината на публичните пазари бе мрачна. Само въпрос на време е оценките при частния капитал да последва примера.

Това е среда, в която е трудно да се говори за лъч на надежда, особено когато толкова много анализатори предупреждават, че се задават още загуби както на публичния, така и на частния пазар. И все пак цели три са вече на хоризонта.

Първо, реална и по-устойчива стойност се възстановява след период, в който цените на активите бяха изкуствено завишени и изкривени от огромни и предсказуеми инжекции ликвидност от централните банки. Някои ключови индивидуални акции вече се намират на територията на прекомерната продажба, технически засегнати от общите разпродажби на фона на намаляващата ликвидност.

Второ, след като последваха акциите при пониженията, записвайки исторически загуби, държавните облигации възвръщат ролята си на защитници от риска в диверсифицираните инвестиционни портфолиа. Това е добра новина за инвеститорите, които през по-голямата част от първата половина на годината имаха чувството, че сякаш няма къде да се скрият.

Една от причините за връщането на традиционната обратна корелация между цените на държавните облигации (освободени от риск активи) и акциите (по-рискови активи) е в това, че трите основни рискови фактора се развиват последователно – третият лъч светлина. Ако се случваха едновременно, вредата върху пазарите и икономиката би била значително по-голяма.

Разпродажбите на пазара започнаха с растящия „лихвен риск“ заради инфлацията и мудната реакция на Федералния резерв. Това удари силно както акциите, така и облигациите. Те бяха придружени през последните седмици от завишения „кредитен риск“, тъй като инвеститорите се притесниха, че закъснелия Фед, бързащ да догони инфлацията, ще тласне икономиката към рецесия. Колкото повече се задържат тези рискове, толкова по-голяма е заплахата от отключването на третия, още по-опасен рисков фактор – стресът за функционирането на пазара.

За дългосрочните инвеститори ще е от полза във времето това, че пазарите напускат един изкуствен режим, който се поддържа прекалено дълго от Фед и който доведе до щедри оценки, относителни изкривявания на цените, неправилно разпределение на ресурси и инвеститори, които изпускат от поглед корпоративните и суверенни основи. Сега обещанието е за достигане на по-устойчива крайна цел. За съжаление, то идва заедно с неприятно неравномерно и неспокойно пътуване.