Защо Швеция се сбогува с минусовите лихви

Преди близо десет години шведската централна банка беше една от първите в света, които намалиха лихвите под нулевия праг. Сега обаче на всичко това се слага край. Както обяви в Стокхолм в четвъртък кралската банка, основният ѝ лихвен процент ще се повиши от минус 0,25 на нула процента.

Този ход не е изненада - централната банка го подготвяше отдавна. Шведската централна банка оправда решението, като заяви, че от началото на 2017 г. инфлацията е близо до целта на централната банка от два процента и има голяма вероятност тя да остане такава. Предполага се, че лихвеният процент ще остане на нула процента „през следващите години“.

„След петгодишен период оставяме отрицателните лихви зад себе си", каза тъководителят на кралската банка Стефан Ингвес. „Все още е рано да правим равносметка, но като цяло се справихме добре". Безработицата е спаднала, инфлацията е близо до целта от два процента.

Централните банки по света ще следят как ще сработи промяната на курса в Швеция. След финансовата криза няколко основни централни банки намалиха лихвите под нулата, включително Европейската централна банка (ЕЦБ) и централните банки в Япония, Дания и Швейцария.

Досега те се придържаха към това и все още не се осмелиха да променят посоката. Отрицателните лихвени проценти са силно противоречиви и на други места по света.

Но и смяната на курса на шведската централна банка е смятана от експерти за рискова. Каролина Екхолм, която беше заместник-ръководител на шведската централна банка в продължение на пет години, разкритикува времето, в което се взема решението. „Ако сте запазили отрицателните лихви толкова дълго време, е трудно да разберете защо те се повишават в момента", каза тя пред Svenska Dagbladet.

Проблемите на минусовите лихви

Други икономисти също са скептично настроени за това дали стъпката в края на икономическия цикъл е правилна. „Големият риск е пазарите да загубят доверие в банката", казва Педер Бек-Фрайс, капиталов мениджър в американската инвестиционна компания Pimco.

Решението на шведската централна банка се разглежда като знак, че отрицателните лихвени проценти водят до проблеми в дългосрочен план. „Впечатлението е, че централната банка повишава лихвите до нула, за да намали рисковете от отрицателните лихви, които са твърде дългосрочни“, написа в коментар главният анализатор на Nordea Bank Торбйорн Исаксон.

Анализаторите на ING от Холандия наскоро писаха, че централните банкери „са все по-загрижени за отрицателните лихвени проценти и възможното въздействие върху очакванията на хората".

През септември ЕЦБ намали ключовия лихвен процент по депозитите още повече от минус 0,4 на 0,5 процента. Но отрицателните лихви си остават противоречиви.

По-специално банките се страхуват от негативни последици за финансовия сектор. Много институции печелят пари предимно от бизнеса с лихвени проценти, чиито маржове намаляват поради ниските лихви.

Икономистите обаче смятат, че Швеция е само отчасти сравнима с еврозоната. Важен фактор за сравнително по-високата инфлация е девалвацията на местната валута. Шведската крона поевтиня с около десет процента спрямо еврото през последните пет години и дори с над 18 процента спрямо щатския долар.

По-слабият валутен курс оскъпява вноса от чужбина и по този начин увеличава инфлацията. В по-малките страни обаче валутният курс играе по-голяма роля за развитието на инфлацията, отколкото в по-големите икономически области, като еврозоната.