Как коронавирусът слага прът в колелото на управлението на Педро Санчес

Педро Санчес имаше три ясни цели, когато встъпи в длъжност през януари: да намери решение на териториалната криза в Испания, да поддържа икономическата стабилност и да управлява крехкото парламентарно мнозинство, пише в свой анализ онлайн изданието Politico.eu.

Коронавирусът усложнява всяко едно от тези предизвикателства. Covid-19 хвърли страната в икономическа криза, допълнително поляризира политиката и постави под напрежение отношенията на няколко региона с Мадрид.

След като отне над 26 хил. живота в Испания, изглежда, че коронавирусът вече е под контрол и страната предприема предпазливи стъпки към премахване на блокадата на три етапа. За да координира както блокирането, така и неговото облекчаването на мерките, Санчес въведе извънредно положение в средата на март, като поиска от Конгреса то да се удължава на всеки две седмици. Той призова испанците да бъдат единни, за да продължат напред.

Четирите парламентарни гласувания обаче показват колко му е трудно на Педро Санчес да поддържа политическо единство в условието на криза. Първото му предложено удължаване получи подкрепата на 321 депутати, които намаляха до 270 в следващия вот, след това до 269, а при последното гласуване на 6 май – до 178 гласа.

Най-острите критики към Санчес идват от политическата десница, особено от крайнодясната Vox и основната опозиционна дясноцентристка Народна партия (ПП). Vox поиска правителството да подаде оставка и заведе дело пред Конституционния съд на страната заради извънредното положение. Междувременно ПП обвини Санчес, че е скрил реалния брой смъртни случаи, причинени от вируса, и че прави крачка към популизъм в стил Венецуела с икономическите си политики.

В един парламентарен дебат лидерът на ПП Пабло Касадо каза на Санчес: "Вашето правителство е Титаник, но не очаквайте да бъдем ваш оркестър."

Подобно политизиране на кризата контрастира със съседна Португалия, където премиерът Антонио Коща се радва на топла подкрепа от опозицията. Враждебността може да се види и на улицата, където ежедневните аплодисменти за испанските здравни работници от балкони и прозорци в някои райони са последвани от т.нар. caceroladas – тропане по саксии и тигани в знак на протест срещу правителството.

До известна степен това отразява дългогодишния антагонизъм между леви и десни в испанската политика. Има обаче и повече. Несигурният характер на администрацията на малцинството - коалиция между Социалистическата партия на Санчес (PSOE) и Унидас Подемос (УП) вляво, насърчава войнствения подход на опозицията, коментира Луис Ориолс, политолог от университета Карлос III в Мадрид.

„Правителството има своите парламентарни слабости и това означава, че опозиционните партии не го виждат като дългосрочна администрация и затова са постоянно в избирателен режим“, допълва той. Тази тенденция се подхранва от решимостта на ПП да не бъде смятана като слаба от крайнодесните и конкуренти.

Стилът на Санчес за управление на кризи също предизвиква широки критики. По-конкретно, неуспехът на правителството да се консултира преди вземането на важни решения отблъсна не само опозицията, но и регионалните администрации. Планирането на блокадите и последвалите облекчения се състоя зад затворени врати и с много малко консултации, включително и с регионалните лидери.

„Правителството е централизирало всички свои решения, представяйки се като единственият мениджър на тази криза“, каза Ориолс. „Това противоречи на един от основните принципи на нашата демокрация, а именно децентрализацията“, пояснява той.