Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Валутният суап за България - застраховка за неспокойни времена

Линията вероятно е договорена с хипотезата, че България ще бъде приета в ERM II в рамките на месеци

Валутният суап за България - застраховка за неспокойни времена

Снимка: Money Jasper Juinen/Bloomberg

Нищо вълнуващо или сензационно. Накратко така може да се опише от специалистите договорената между България и Европейската централна банка суап линия в размер на 2 млрд. евро, която ще остане в сила до 31 декември 2020 г., или толкова дълго, колкото е необходимо

Операцията не е нова, използва се още от 60-те години в Европа при решаване на ликвидни проблеми и най-просто може да бъде обяснена като „размяна на валути без да има валутен риск“ (по-думите на д-р. Боян Иванчев, преподавател в УНСС). Защо тогава темата със суап линиите изведнъж влезе в дневния ред на управляващите и защо се наложи България да договаря евентуалното използване на такъв инструмент?

Страната ни заедно с Хърватия е поела твърдо пътя към валутно-курсовия механизъм ERM II и нашите политици в последните дни дадоха ясно да се разбере, че по този въпрос вече няма разминавания. Едва преди броени часове премиерът Борисов отново заяви, че очаква двете страни да се присъединят към механизма през юли.

Преди малко повече от седмица хърватите получиха също 2 млрд. евро от ЕЦБ под формата на суап линия, с което за пореден път се разсеяха спекулациите, че само страните от еврозоната или така наречената „чакалня“ могат да се възползват от подобни инструменти.

Още по темата

Има обаче една много съществена разлика между България и Хърватия (нищо, че заедно вървим към ERM II) - Хърватската народна банка се намесва отново на валутния пазар, след като през март продаде общо 2,24 млрд. евро на търговските банки в опит да подкрепи отслабващата куна. Продажбата на евро от страна на Хърватска народна банка на междубанковия пазар беше първата подобна намеса от почти 5 години насам. Необходимостта от нова суап линия показва нагледно защо хърватите бързат да се присъединят към валутно-курсовия механизъм, но и повдига много въпроси около това с какъв курс ще бъдат приети. Показва също, че страната има сериозни ликвидни проблеми и далече не седи така добре, както България. Само за пример – дългът на Хърватия е около 75% от БВП, докато българският е 20,4% от БВП, валутата им не е особено стабилна, докато българският лев в обвързан с борд и е с покритие от 150%.

И това вероятно е причината досега да не се поражда необходимостта от договаряне на валутни суап линии. Казано иначе - левът е стабилен, а заради валутния борд БНБ не може да интервенира и да крепи валутата.

От думите на финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов стана ясно, че тази суап линия ще бъде „застраховка и още една възможност“ и ако страната ни е част от ERM II, ще може свободно и без ограничения да се възползва от валутните суап линии на ЕЦБ с цел да подкрепи валутния борд. Между присъединяването на лева към ERM II и договарянето на суап линия обаче няма директна зависимост, защото такива споразумения се сключват не само с държави извън еврозоната, но и извън ЕС. Според неофициални източници между председателя на ЕЦБ Кристин Лагард и БНБ е имало вторичен разговор за суап линията, в който тя категорично е обяснила, че валутната линия по никакъв начин не е свързана с участието на България в ERM II и не е предпоставка за приемането ни там.

Бившият финансов министър Петър Чобанов коментира пред Investor.bg, че всъщност инициативата за подобни суап линии е дошла от Унгария в средата на март. „Унгарците се свързаха със страни извън еврозоната и предложиха да се направи контакт с ЕЦБ по повод отпускането на такива суап линии. След това кой и как ще ги ползва и дали ще се наложи, е друга тема. Но Унгария няма намерение да влиза в ERM II. И явно до договарянето на нашата линия се стигна след информацията за линията за Хърватия, да не останем по-назад. Икономическа причина за подобно действие няма“, каза Чобанов.

Той е категоричен също, че този суап е абсолютно излишен и не върши никаква работа, докато сме във валутен борд. „Той е застраховка, само ако нещо стане, излезем от борда и трябва да си защитаваме валутния курс до някакви нормални нива. В рамките на борда не може да се използва. Неслучайно Литва и Естония преди да влязат в еврозоната не са си и помисляли за суап линия - защото Естония беше с валутен борд, а Латвия – с фиксиран курс. Той няма реален икономически ефект“, каза още финансистът.

Вероятно този суап е договорен с хипотезата, че страната ни ще бъде приета в ERM II в рамките на тази година, обърна внимание Чобанов. По думите му обаче има няколко акцента, които е добре да се опишат. Първо – валутната линия е договорена до края на 2020 г. с опция да се удължи, ако се наложи. Второ – прессъобщенията за суап линиите на Хърватия и Дания се различават много от прессъобщението за България.

„В техните пише, че се предоставят и за ликвидност на търговските банки. Това е упоменато изрично. В нашето го няма пояснение, и го няма, защото, предполагам, че БНБ са настояли да го няма. Това е стандартен текст на прессъобшение, но БНБ вероятно е поискала да се махне, защото ще създаде още по-вредни сигнали, че едва ли не банките в България са застрашени и имат нужда от ликвидност. Така че е добре, че тази част от прессъобщението на ЕЦБ липсва за нашата суап линия“, каза Чобанов. 

Още по темата

Според него причината за договарянето му е „да се вдига шум“ и да не изоставаме от хърватите. „Наистина е странно, защото когато Унгария взе суап през 2008 г. беше във фискална криза, Латвия – също. Обикновено суап линията е сигнал за проблем“, каза бившият министър. „Сега той е договорен, ще се води задбалансово и не може да се използва, докато сме в борд. Просто симетрично увеличава баланса. Хубаво беше от Министерство на финансите чисто технически да обяснят как евентуално ще използваме този суап в условията на борд“, призова още Петър Чобанов.

Investor.bg изпрати въпроси до финансовото министерство за конкретните причини за договарянето на валутната линия точно в този момент, но до публикуването на този материал отговори не бяха получени.

За лошите сигнали от валутните линии предупреди преди дни и икономистът от ЕКИП Стоян Панчев. Според него суап линията е признак за слабост на валутата и не е ясно защо се договаря предпазен суап, когато БНБ има най-високите си резерви в историята на банката. Впрочем по темата вече има публикации във френски медии, а Le Figaro дори написа, че България явно има проблеми с връзката между лев и евро и „затова моли за помощ ЕЦБ“. 

Според други икономисти и финансисти всъщност с новата суап линия няма никаква драма и това е съвсем обикновена операция.

Валутния суап е много проста операция. Вместо да продава едната банка една валута, а другата банка да купува и да седи отворена на валутен риск, те почват да разменят валути. Когато премине опасността от застрашената ликвидност, се прави обратната операция и всички са щастливи. Няма драма, няма мистификация, това е един обикновен инструмент за създаване на ликвидност в определена валута. Нашия суап не е извършен, той е само договорен“, обясни преподавателят в УНСС д-р Боян Иванчев.

Според него причината за създаването на линията също може да е с цел да „следваме примера на Хърватия и Дания, но в крайна сметка няма нищо притеснително. „Това е възможност за допълнителна ликвидност, ако някой се изплаши и тръгне да тегли евро от търговските банки, а те тръгнат да продават левове срещу евро и се наложи БНБ да си продава инвестициите във фиксинга на дъното, в момент, в който не е изгодно да се търгуват ААА и АА фиксинг. Това е инструмент за осигуряване на ликвидност, ако се наложи“, каза още Иванчев.

С други думи: суапът е допълнителен буфер за стабилността на валутния борд, тоест - за стабилността на лева. С него вероятно властите у нас се опитват да внесят допълнителна доза спокойствие за обезпечаването на борда с валутни резерви. И въпреки че няма спор, че в силно турболентни времена е важно да се добавят допълнителни буфери за най-тежките сценарии, за пореден път това усилие не беше комуникирано по най-адекватния начин.

По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
3
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Една лека забележка към заключителния абзац - не се пише "турболентни" (времена), а турбУлентни.
Думата идва от лат. "turbulentus", а не е нещо свързано с турбо- :-)
0
 
4
 
2
redcretin до: QUANTUM
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Не, БНБ го шортва :)
0
 
4
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Да не шортва сега ЕЦБ лева? :)

Още от Бюджет и финанси
На второ четене в комисия: 9% ДДС за пелени, книги и храни в ресторантите