Светлана Тихановска – от сенките на „Чернобил“ до президентските избори в Беларус

Светлана Тихановска, жената, която беше „катапултирана“ до президентските избори в Беларус с идеята да свали от власт мъжа, често определян като „последния диктатор на Европа“, влезе в президентската надпревара, след като съпругът ѝ, опозиционният активист Сергей Тихановски, беше арестуван.

Но тя демонстрира сила и воля, като отказа да приеме победата на Александър Лукашенко след избори, които бяха помрачени от твърдения за фалшифициране на вота.

Светлана е едно от „децата на Чернобил“, чието здраве е поразено от радиоактивните облаци, издигнали се през 1986 г. от взривения блок на съветската атомна електроцентрала, чийто саркофаг днес се намира на територията на Украйна.

Още на 12 години тя попада в Ирландия, където 72-годишният Хенри Дийн и неговата съпруга Мериан приемат Светлана, която те познават като Свиета, в своя дом в Роскреа, окръг Типерери. 

„През тази година пристигнаха две деца. Свиета беше на възрастта на дъщеря ми Мери и тя се вписа отлично“, спомня си Дийн пред The Guardian. „Като дете тя беше интелигентна, знаеше по-добре английски от останалите. Тя беше възприета като преводач и говорител на останалите“, добавя Дийн.

Той обаче не може да си представи траекторията, по която поема нейният живот, за да достигне до президентските избори в Беларус и да се изправи срещу Лукашенко, който пренебрежително я нарича „онова момиченце“.

„Някои от децата все още бяха силно травмирани от цялата ситуация в онези села в Беларус, не само заради (аварията) в Чернобил, но и заради състоянието на икономиката“, припомня си Дийн.

Той пътува до Микашевичи, родното село на Тихановска, след като съосновава благотворителната организация „Чернобил“. Селището се намира на около 40 км северно от украинската граница и е било силно засегнато от аварията.

„Белоруските болници по това време бяха пълни с деца, които имаха всякакви проблеми. Преподавателката на Светлата беше наш преводач. Редовно пътувахме до Беларус, посещавахме училището и така я срещнахме и доведохме тук“, споделя Дийн.

В Роскреа, който има население от 7000 души, на децата е оказана медицинска помощ – лекуват се заболявания на очите и слуха, които са често срещани при подобни инциденти.

По думите на Дийн повечето деца, които пристигат от Беларус в града остават за не повече от едно лято, докато Тихановска продължава да се връща при тях, след като се сближава с неговото семейство и местната общност.

Преди да навърши 20 години, Светлана посещава Роскреа всяка година, изпълнявайки ролята на преводач на децата, засегнати от ядрената авария.

Дийн си спомня, че по това време никои от децата не е коментирало политическата ситуация в Беларус. „Съществуваше страх“, споделя той.

Дийн изразява изненада да види Светлана в ролята на беларуска „Жана д‘Арк“.

„Първото ѝ дете беше глухо и тя се отказа от работата си, за да му помогне. Премести се със своето семейство в Минск, за да му бъде направена операция по трансплантация, която беше необходима… Тя е всеотдайна майка. Тя искаше хората да гласуват за нея, за да освободи политическите затворници“, коментира още Дийн.