В Унгария се чака първата обща стачка след комунизма заради "робския закон"

Унгарският премиер Виктор Орбан е изправен пред необичайно бурна вълна от протести, след като администрацията му прокара нови сурови трудови мерки, които позволяват да бъде изисквано от работниците да полагат до 400 часа извънреден труд годишно, пише в свой анализ CNBC.

Законодателството, определено от критиците като „робски закон“, предивизка силно неодобрение от опозиционните групи, като през последния месец в унгарската столица и други градове се провеждат непрекъснати протести.

Прокараната през декември промяна в трудовия кодекс на страната би могла да доведе до два допълнителни часа труд към работния ден. Това се равнява на един допълнителен работен ден на седмица.

Освен всичко промяната в трудовото законодателство се прави в момент, когато опозицията е все по-загрижена за аворитарното управление на правителството.

Какво представлява „робският закон“?

Последната трудова реформа в Унгария позволява на компаниите да изискват 60% повече извънреден труд годишно – до 400 часа, в сравнение с предишните 250 часа.

„Правителството твърди, че последните промени в трудовите закони са просто възможност за доброволно ползване на определени права. Но за всички е ясно, че никой не би могъл да каже „не“, ако е заплашен от уволнение, коментира Андрас Биро-Наги, политически анализатор в Policy Solutions.

Новите мерки бяха критикувани и защото биха могли да позволят на работодателите да отложат плащането на извънреден труд за срок до три години.

В отговор хиляди унгарски граждани излязоха по улиците въпреки снега и ниските температури, за да се обединят срещу законопроекта, а синдикатите заплашват да проведат първата общава стачка в страната след падането на комунизма.

Защо беше приет законопроектът?

Правителството твърди, че трудовите реформи са необходими, за да се предостави така необходимата подкрепа на предприятията, които се опитват да се справят с недостига на работници.

Нивото на безработица в Унгария е спаднало до почти рекордно ниско ниво от 3,7%, докато броят на незаетите работни места се е удвоил до рекордно високо ниво през последните три години.

Застаряването на населението и емиграцията в други европейски страни също изостри ситуацията. Всъщност проблемът беше счетен за достатъчно сериозен, за да накара правителството да се опита да насърчи младите хора да се завърнат у дома, предлагайки програма за жилищни помощи и помощи за заетост през 2015 г.

Защо протестите са важни?

След като встъпи в длъжност във втория си мандат през 2010 г. Виктор Орбан започна да упражнява контрол над независими преди това институции и ограничи независимостта на съдебната власт и свободата на медиите.

Миналата година Европейският парламент гласува за налагане на дисциплинарни производства срещу Унгария заради нарушения на основните права в страната.

„Протестите имат значение за Унгария и за Европа, тъй като досега правителството на Орбан не е било подлогано на такъв натиск“, коментира Константин Фрейзер, политически анализатор в TS Lombard.

Какво следва?

Опозиционните групи и профсъюзите се подготвят за повече национални демонстрации в събота, 19 януари.

Според Фрейзър, ако протестите доведат до по-ефективна съвместна работа на опозицията, това може да е първата стъпка в осигуряването на възможността да се тества способността на Орбан да управлява феодално страната.