Как Копенхаген се трансформира в зелен оазис

С каяк по каналите, за да си напазарувате хранителните продукти, няколкоминутна разходка до метростанцията или с колело по пешеходната улица, за да се срещнете със съседи - ако искате да живеете в копенхагенския квартал Норт харбър, колата няма да е нещо, което ще ползвате често, пише Лин Тейлър за Ройтерс.

Това поне е целта на архитект Рита Юстесен. От 2007 година тя е натоварена със задачата да превърне някогашното промишлено пристанище на датската столица в чисто нов квартал и да направи така, че 3,5-те милиона квадратни метра жилищна и търговска площ да бъдат финансово и климатично устойчиви. 

Това означава колите да са сврени неудобно в централизирани паркинги, за да не се насърчава карането на автомобили. Да има повече велоалеи, каналите и пристаните да са достатъчно чисти, че да може да се плува в тях. А също така да има метростанция с удобни връзки за предвидените 40 000 жители на квартала и 40 000 работещи до 2060 година.

Докато държавите се надпреварват да постигнат амбициозните климатични цели за намаляване на въглеродните емисии, много градове търсят устойчиво градско устройство, за да помогнат на гражданите си да намалят използването на енергия, да подобрят общественото благополучие и свързаност, а също така да се справят с повишаващите се температури и наводненията.

Проектираните пространства, при които се отчитат последиците от климатичните промени, могат да помогнат за промяната в поведението и да направят по-лесен "зеления" живот на хората, според доклад на British Psychological Society.

"Казахме, че ще направим устойчив град по копенхагенски. Това означава, че устойчивият начин на живот трябва да бъде лесен. Това означава кратки разстояния до метрото, магазините и местата за отдих“, казва Юстесен, която е главният архитект на фирмата, собственост на градския съвет, By & Havn.

Желаем да направим наистина привлекателен квартал, където хората искат да живеят и да останат - това за нас е и устойчиво в дългосрочен план, допълни Юстесен, вървейки покрай строежи в Норт харбър, където живеят 1500 души от 2015 година.

Климатично приспособяване

Градовете използват над две трети от световната енергия и носят отговорност за около три четвърти от въглеродните емисии според ООН. При тази бърза урбанизация над две трети от хората ще живеят в градове до 2050 година, прогнозира ООН.

Затова градовете са ключови за изпълнението на поетите ангажименти според Парижкото споразумение за климата от 2015 година, което предвижда намаляване на емисиите вредни газове, за да се задържи повишението на температурите в света до под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните равнища.

Повишение на температурите с 1,5 градуса по Целзий би дало на уязвимото население шанс да преживее климатичните сътресения като наводнения, циклони, суша и по-високи равнища на океаните, посочват експерти.

По света нивото на океаните се е повишило с 26 сантиметра от края на 19-ти век предимно заради топенето на ледовете и естественото увеличаване на водата в океаните със затоплянето им, сочат данните на ООН.

Група от учени, занимаващи се с климата, към ООН обявиха през 2014 година, че морското равнище може да се повиши с до един метър до 2100 година.

Обграден от открито море и обсипван от поройни дъждове, Копенхаген е изложен на същите рискове като по-бедните градове, които са разположени по-ниско. Морското равнище около пристанищния град се очаква да се повиши с до един метър през следващото столетие, според датския метеорологичен институт.

Според градския съвет на Копенхаген, ако не се вземат мерки за защита от наводненията, заради все повечето бури, щетите през следващия век ще възлизат на до 20 милиарда датски крони (3,14 милиарда долара).

За сравнение превенцията това да не се случи ще струва до 4 милиарда датски крони (627 милиона долара). Освен че ще се защити от бъдещите наводнения, причинявани от повишение на морското равнище и обилни валежи, със зелени покриви и паркове, които абсорбират водата от дъждовете до големи прегради, които могат да ограничават наводнения, градът цели и да стане първата столица, която е намалила емисиите си вредни газове до 2025 година.

Ако погледнем как се развива светът, ще видим, че населението на градовете расте, като броят наистина е голям. Ако инвестициите не са съобразени с околната среда, тогава ще бъде невъзможно да се решат екологичните проблеми, каза пред Thomson Reuters Юрген Абилдгаард, директор на програмата за климата на града.

Социални ползи

Подобно на Юстесен, архитект Петер Рааскоу-Нилсен каза, че създаването на пространства, които помагат на хората да се справят със сътресенията, предизвикани от измененията на климата, е в основата на всичките му проекти за датската фирма Gehl.

Насърчаването на социалните връзки и взаимодействие също са решаващи за устойчивите градове на бъдещето, казва той.

Проектите, върху които работя са съсредоточени върху околната среда - социално, финансово, от гледна точка на благоденствие и природа, за да бъдат създадени по-добри градове за хората, които живеят там, а също и да се направи нещо положително за природата, казва той в студиото си.

Рааскоу-Нилсен припомня за положителните резултати от проекта за ново развитие на често наводнявания град Кокедал, на 30 километра северно от Копенхаген. Макар запуснатият район да е бил известен с престъпност и банди, той е съживен с по-добро осветление, зелени пространства и обществени градини. "Вече не е гето, а е превърнат в квартали с нова идентичност, които са изпълнени с живот", каза Рааскоу-Нилсен.

"Прекрасно е, че може да осъществиш едно такова решение (... ) и в същото време да вземаш мерки срещу климатичните промени", казва той.