Анализатор: Проблемите с държавните дългове ще продължат 10 години

Краткосрочният фискален натиск е по-лесно управляем, от колкото предполагат повечето инвеститори, но проблемите, с които правителствата трябва да се справят през следващите 10 години ще са много по-сериозни, казва Андрю Милигън, главен стратег на Standard Life Investments в Лондон, цитиран от CNBC.

„Съществуват значителни дългосрочни рискове, породени от високите нива на публичен и секторен дълг“, казва Милигън. „Съществуват потенциални проблеми за финансирането, ефекти на натрупване и страхове за кредитните рейтинги по държавните дългове за едно десетилетие напред“.

„Според нас ефектът от повишаването на данъците и съкращаването на разходите ще е по-умерен в сравнение с прогнозите на 'мечо настроените' коментатори“, казва той. „Въпреки това ние предупреждаваме за дългосрочните рискове пред правителствата - високите нива на задлъжнялост означават трудни решения в сферата на бюджетните разходи и данъчната политика“.

Милигън посочва, че последствията за инвеститорите са две. Първото е, че пазарите ще останат волатилни, а второто - че лихвените проценти ще останат ниски за продължителен период от време.

"Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че общият публичен дълг на развитите страни ще надхвърли 100% от БВП през 2011 г., нещо което не се е случвало от 50-те години на миналия век“, казва той. „От друга страна правителствата се сблъскват със значителна политическа опозиция срещу опита си да извършат най-мащабната фискална консолидация от десетилетия“.

„Ние предупреждаваме за реален риск от факта, че толкова много страни се опитват да затегнат фискалната си политика едновременно. Кумулативният ефект може да е по-голям от очакваното“, допълва Милигън.

Глобалният икономически растеж ще бъде умерен и не по-голям от сегашния за следващите няколко години, прогнозира той. „Затова и фискалната позиция ще остане уязвима към външни шокове за още известно време - докато дефицитите не се понижат от 8% – 12% от БВП за година до примерно 2% - 4%“.

„Дори през 2015 г. голям брой страни ще са изправени пред обезпокояващо високи нива на публичен дълг“, посочва Милигън. „Правителствата ще трябва да обърнат внимание и на допълнителни проблеми, свързани с платежоспособността“.

Дългът наистина има значение, казва Милигън, а по-високият публичен дълг означава, че потребителите и компаниите ще престанат да влагат средствата с които разполагат в банките, пенсионните фондове и централните банки.

„Ако програмата за фискална консолидация не сработи, правителствата могат да опитат да насърчат банките и другите финансови компании да придобият повече държавни ДЦК, по примера на Япония“, допълва той.

„Ако мерките за ограничаване на бюджетните разходи се окажат политически непопулярни, правителствата може да насърчат централните банки да инициират периоди на по-висока от очакваното инфлация“, посочва Милигън. „Ние съветваме инвеститорите да отчитат възможността, че като план 'Б' централните банки може да приложат допълнителни количествени улеснения.“