Чрез спасителните планове за някои от страните в еврозоната политическите лидери всъщност купуват време. Надеждата им е, че в продължение на няколко години задлъжнелите икономики в периферията на континента, като Ирландия и Гърция, ще бъдат в състояние да възстановят конкурентоспособността си. Това ще увеличи техния износ и производство, което ще им помогне да заличат дефицита в бюджета и текущата си сметка.
Доколко реалистична е тази надежда разглежда The Economist.
Под конкурентоспособност обикновено се разбира по-добро качество на по-ниски цени. Ако цената на един автомобил, произведен в дадена страна, пада, външното търсене расте. В рамките на паричен съюз или валутен борд обаче, при който номиналният валутен курс е неотменно фиксиран, не е възможно да се спечели повече конкурентоспособност чрез обезценяване на валутата. Единственият начин е като се намалят разходите за производство и цената на износа спрямо страните вътре и извън валутната зона.
Икономистите често наричат това „истинска обезценка“ или „вътрешна девалвация“. Това изисква по-бавно увеличение на цените и заплатите или по-бърз ръст на производителността, отколкото в другите страни. Като се имат предвид днешните ниски темпове на инфлация, това директно означава спад на цените и заплатите в страните, които искат да увеличат конкурентоспособността си.
През последното десетилетие и половина преди кризата държави като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания загубват много от конкурентоспособността си. Ниските лихвени проценти доведоха до рязко нарастване на вътрешното търсене. Това, в съчетание с негъвкавите пазари на труда, предизвика рязко повишение на номиналните заплати. В същото време нарастването на производителността в тези страни не е достатъчно бързо, за да компенсира скока в заплатите. Точно обратното се случи в Германия, която в продължение на десетилетие след обединението през 89-та задържаше заплатите ниски и увеличаваше производителността.
Резултатът е постепенна ерозия в конкурентоспособността на периферните страни, особено в сравнение с Германия.
По някакъв начин периферните страни от еврозоната сега трябва да обърнат тази тенденция. Отчасти спасителните планове за тях са предназначени за известно подобрение на производителността - Гърция например се опитва да намали бюрокрацията и да премахне монопола върху определени професии. Но до голяма степен крайната цел се свежда до намаляване на заплатите и цените. Усилията на някои страни в тази посока изглежда работят. В Ирландия например разходите за труд намаляват през последните две години, инфлацията е отрицателна повече от година, а заплащането в обществения сектор пада с до 15 на сто.
В Гърция обаче картината е по-различна. Заплатите вървят в посока надолу, но другите разходи не намаляват. Инфлацията от 5% все още е доста над тази в Германия, въпреки че част от тази разлика се дължи на увеличението на данъка върху добавената стойност. Испания и Португалия междувременно се събуждат бавно за сериозността на проблемите със слабата им конкурентоспособност. Дори и сега, без увеличения на данъците, инфлацията там е над средната за еврозоната.
Дали шоковата терапия ще помогне за възстановяването на конкурентоспособността на тези страни? Има три основни препятствия за това. Вижте кои са те в галерията.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Джош Кушнер и Боб Айгър купуват Лос Анджелис Лейкърс за $12,5 милиарда
Тръмп се връща към икономически натиск върху "окопалия се" ирански режим
Отчетите на S&P 500 са толкова добри, че инвеститорите вече се притесняват
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Иран: Ормузкият проток остава затворен, докато не се приемат условията ни
Съдът ще гледа мярката на момичетата, задържани за убийството на Георги Кузев
265 са вече жертвите на земетресението в Колумбия
Министрите Абровски и Шишков ще инспектират строителството на обходния път на Кресна
Земетресение с магнитуд 5,5 разтърси Салвадор
преди 15 години Както казва amanotumnici проблемът е , че у нас не че няма умни хора , но крадците и агресивната посредственост, не им дават абсолютно никакъв шанс да направят нещо хубаво за себе си и за страната! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Много хубава статия. Гърците още от много отдавна ги смятаха за най-големия науспех на Европейския Съюз. Една световна криза връща балансите на всички икономики. Дори и при нас, може би за първи път преди Коледните празници се наблюдава спад на цените в големите вериги магазини.Като цяло, единствената полза от влизането в еврозоната е възможността при "авария" да получим лесни пари. За сметка на това губим валутната си политика. Ние напрактика я нямаме, но ако махнем валутния борд, ще може да движим конкурентоспособността си. Стига да има кадърни хора, които да провеждат тази политика ... а такива няма. Тези разсъждения са в рамките на икономическата теория. БНБ в момента е институция без лостове. Могат да измислят нормативни регулации за банковия сектор, но ... през последните години доказаха, че и това не могат да правят, както трябва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар